Translate

понеделник, 10 ноември 2014 г.

Да вярваш

- Какво е това?
- Кое?
- Това, което носиш непрекъснато на врата си.
- За фишката ли говориш?
- Сигурно - металната плочка със скелет на риба по средата.
- Това е просто фишката.
- Какво я прави толкова специална?
- Историята започва от далече, много далече. Като малък бях висок и слаб, почти като вейка. Околните ми казваха, че приличам на чироз. Като я видях в магазина почувствах нещо. Това е нещото, което ме описваше с един символ, приех го за моя "дог-таг".
- Защо го възприемаш като "дог-таг"?
- Като бях малък тати се опитваше да ме провокира да мисля, възпитаваше ме, до колкото това беше възможно, защото все пак съм човек с характер. И едно лято като бях при него, не помня точно повода, но започна да ми обяснява за вредата от наркотиците. "виж какво пише в тази книга!" Това не беше просто книга, това беше книга за оцеляване. Тази книга ме провокира да искам да се науча да оцелявам. След време идеята да оцелявам, претърпя развитие и пожелах да стана военен и по-конкретно в специалните части. Исках да бъда от хората, които ще спасят света. Хората рискуващи ежедневно живота си, за да спасяват невинни животи, когато някой друг ги застраши.
- И това защо? Какво те подтикна да избереш този път?
- Това е професия, в която е по-добре да нямаш семейство.
- Така е, но защо да нямаш семейство?
- Аз бях грозното патенце и никой не ме харесваше.
- Но това вече не е вярно! Видя ли брюнетката, която мина току-що?
- Да, мина някой покрай нас.
- Не някой, а момиче и се загледа в теб. Някак харизматичен си.
- Усещам, затова искам да си имам отряд, който да ръководя. Да влизам пръв битка, да давам пример на останалите. Така или иначе не вярвам, че ще успея да създам семейство. Двете неща са почти несъвместими.
- И все пак не разбрах какво е толкова специалното на фишката?
- Фишката ми дава вътрешната, идваща от мен самия, когато дойде критична ситуация си представям, че съм one-man-army и че задачата е да се справя. Като знам, че е там ми помага да намеря по-лесно силата и търпението, необходими да се справя.
- А за кръстчето какво ще кажеш?
- Това е благослонността на Вселената, която ми съдейства да се справя с нещата, когато ситуацията е отвъд моя контрол. Пожелая ли си нещо, достатъчно силно и със сърце обстоятелствата някак си се подреждат, започват да се отварят врати за мен. Може би е, защото съм готов да се разделя с всичко, в името на достигането на крайната цел. И парченцата от пъзела започват да се подреждат постепенно.