Translate

петък, 12 декември 2014 г.

Наслади се на момента.

Вече в продължение на 5 минути той се опитваше да си поеме въздух, а тя стоеше отстрани и безпомощно го гледаше. Беше направил астматичен пристъп. Стори им се цяла вечност и на двамата тези пези 5 минути. За нея това беше време в което усещаше как губи целия си значещ свят. А за него беше борба на живот и смърт да остане. Когато пристъпа отмина и дойдe на себе си се отпусна на леглото.
- Добре ли си - попита тя.
- Сега да.
- Сигурен ли си?
- Да. За момента съм добре, страшното премина.
Той избърса сълзите от очите си. Те не бяха заради пристъпа, а заради това, което се разви като  сценарий в главата му.
- Какво има?
- Нищо.
- Не е нищо. Какво не ми казваш?
Той я погледна. Знаеше, че това ще се повтори отново. Всъщност щеше да има цикличност. Здравословното му състояние се влошаваше с бързи темпове. Не беше казал на никого, че не му остава много.
- Моля те, кажи ми! - Тя също беше на една крачка от това да се срине психически. Той се беше променил. Стана по-дръпнат, откакто разбра. Тя си мислеше, че има друга, но нямаше. Той просто се откъсна от света, започна да си измисля хора, с които е бил, за да не дава излишни обяснения. Беше му трудно. Тъкмо от няколко месеца насам се чувстваше щастлив. Защо да не му се отнеме това щастие. И съдбата беше решила да се подиграва с него. Започна да се мотае по паркове и градинки, гледаше минувачите и се радваше на щастливите двойки, опитваше се да свикне с фактите, че дните са му преброени. Не беше готов да се раздели с живота. Имаше толкова много неща да свърши. Толкова много истории да разкаже. Винаги е искал да остави нещо след себе си. Не просто нещо, а нещо значимо без значение какво, искаше да го направи и да го подари на света.
Погледна я в очите, след което я придъра в обятията си. Беше му трудно да намери подходящите думи, но въпреки това започна.
- Зайко, наслаждавай се на всеки един момент, който имаш. Миналото вече се е случило, а бъдещето е твърде несигурно. Не знаеш дали ще имаш възможността да се радваш на хората от днес и сегашния момент. Наслажвадай се на моментите, използвай всичко докрай, за да получаваш наслада и удоволствие. Бъди с мен тук и сега, не после, не след малко. Изцеждай от всяка минута максималното. Не губи време с хабене на нерви или самосъжаления или да обвиняваш другите за нещата. Ситуациите понякога са сега или никога. Не пропускай моментите, в които имаш възможности. Днес съм тук, а утре може да ме няма....
- Не говори така, мечо!
- Истината е, че не знам кога ще се случи отново подобен пристъп. Притеснявам се за деня, в който ще се слуи отново и няма да мога да си поема въздух и всичко ще прикрючи...
Тя осъзнаваше, че явно има нещо, което се е случило или предстои да се случи. И явно е неизбежно. Тя не искаше той да си тръгне, но не виждаше как може да го задържи. Погледна го в очите, целуна го по челото и се притисна още по-силно в него.
- Каквото и да се случи - прошепна тя - винаги ще съм до теб!
- Знам - отвърна той. - Точно затова те обичам.

понеделник, 10 ноември 2014 г.

Да вярваш

- Какво е това?
- Кое?
- Това, което носиш непрекъснато на врата си.
- За фишката ли говориш?
- Сигурно - металната плочка със скелет на риба по средата.
- Това е просто фишката.
- Какво я прави толкова специална?
- Историята започва от далече, много далече. Като малък бях висок и слаб, почти като вейка. Околните ми казваха, че приличам на чироз. Като я видях в магазина почувствах нещо. Това е нещото, което ме описваше с един символ, приех го за моя "дог-таг".
- Защо го възприемаш като "дог-таг"?
- Като бях малък тати се опитваше да ме провокира да мисля, възпитаваше ме, до колкото това беше възможно, защото все пак съм човек с характер. И едно лято като бях при него, не помня точно повода, но започна да ми обяснява за вредата от наркотиците. "виж какво пише в тази книга!" Това не беше просто книга, това беше книга за оцеляване. Тази книга ме провокира да искам да се науча да оцелявам. След време идеята да оцелявам, претърпя развитие и пожелах да стана военен и по-конкретно в специалните части. Исках да бъда от хората, които ще спасят света. Хората рискуващи ежедневно живота си, за да спасяват невинни животи, когато някой друг ги застраши.
- И това защо? Какво те подтикна да избереш този път?
- Това е професия, в която е по-добре да нямаш семейство.
- Така е, но защо да нямаш семейство?
- Аз бях грозното патенце и никой не ме харесваше.
- Но това вече не е вярно! Видя ли брюнетката, която мина току-що?
- Да, мина някой покрай нас.
- Не някой, а момиче и се загледа в теб. Някак харизматичен си.
- Усещам, затова искам да си имам отряд, който да ръководя. Да влизам пръв битка, да давам пример на останалите. Така или иначе не вярвам, че ще успея да създам семейство. Двете неща са почти несъвместими.
- И все пак не разбрах какво е толкова специалното на фишката?
- Фишката ми дава вътрешната, идваща от мен самия, когато дойде критична ситуация си представям, че съм one-man-army и че задачата е да се справя. Като знам, че е там ми помага да намеря по-лесно силата и търпението, необходими да се справя.
- А за кръстчето какво ще кажеш?
- Това е благослонността на Вселената, която ми съдейства да се справя с нещата, когато ситуацията е отвъд моя контрол. Пожелая ли си нещо, достатъчно силно и със сърце обстоятелствата някак си се подреждат, започват да се отварят врати за мен. Може би е, защото съм готов да се разделя с всичко, в името на достигането на крайната цел. И парченцата от пъзела започват да се подреждат постепенно.

понеделник, 20 януари 2014 г.

Усмивката й

- Здравей.
- Здравей! Как си?
- Честно да ти кажа и аз не знам как съм. Имам чувството, че всичко се е затлачило и нещата са тегави.
- Още ли се будиш посред нощ, измъчван от кошмари?
- За жалост да, но старите изчезнаха и се появиха нови по-ужасни от предишните.
- Сега какво се е случило? Какво по-страшно има от това да се движиш между дъжд от куршуми, гарнирани с гърмящи гранати наляво и надясно?
- Ооо, приятелю, това нищо не е. Просто се влюбих в едно „обикновено“ момиче.
- Звучи интересно. Я да чуем каква е ситуацията там?
- Нищо интересно. Като я видях за първи път, разбрах че това е човекът, с когото искам да прекарам живота си.
- Щом са кошмари какво се случва?
- Работата, приятелю, е там че всеизвестен факт е, че не ме бива с момичетата и проблемът ми с изричането на дълги конструкции ме спъва допълнително.
- Започва да става интересно. Я да чуем. Целият съм в слух…
- Голям клюкар си станал, ей! Добре де, хайде ще разкажа… Та… запознах се с нея преди време, на пръв поглед не е нищо особено, но като ти се усмихне с нейната усмивка и започвам да се разтичам. Когато ме погледне с пъстрите си очи коленете ми омекват.
- Почти нищо не е в състояние да ти размекне коленете. Мацката трябва да ти е влязла много под кожата. Продължи.
- Чак да ми е влязла под кожата… Не ми е вляза под кожата. Просто ме кара да мечтая. Да мечтая за нещо, което никога няма да се случи. Дори ме реже съвсем категорично като я каня да излезем, но не на среща, просто да излезем ей така. Не знам какво да направя за да се откроя от останалите свалячи, да й покажа, че съм различен – не по-добър или лош от останалите, просто различен. Иска ми се, да мога да прокарвам пръсти през косите й, да галя нежно лицето й, да я целувам страстно. Искам да се усмихва и да сияе, а причината за сиянието да съм аз. Защото това би сгряло душата ми, която е започнала да повяхва като неполивано цвете. Иска ми се да я направя щастлива и да й дам сигурността, която всяка една жена търси у един мъж. Знаеш ли, дори света бих покорил, за да й го подаря. Не знам как да стигна до сърцето й. Искам да докажа на всички и най-вече на нея, че съм достоен да бъда неин.
- А кошмарите?
- Кошмарите ли? Те всъщност не са кошмари, но просто знанието, че вероятността да се превърнат в реалност клони към нулата. И точно там е проблемът, че в сънищата я прегръщам, целувам, усещам някаква топлина докато сънувам и се будя облят в пот. В сънищата сме толкова щастливи заедно с нея. Когато отворя очи след сън с нея усещам една такава болезнена празнота, защото леглото е празно и студено, а Нея я няма. След това, ако въобще успея ми е изключително трудно заспивам, заради тъпия ми реализъм. Изхождайки от това, че знам какви са ми възможностите и до къде бих стигнал, просто си давам сметка, че е нереалистично да я имам.
- Човече, я се стегни! За теб невъзможни неща няма! Никога не е имало и никога няма да има.
- Да бе да, няма. Хубаво, ако наистина няма, това ще бъде първото. И не, не бих стигнал толкова далеч, колкото ми предлагаш да стигна.
- Но аз нищо не предлагам.
- Достатъчно е да го прочета от изражението ти. Това ти изражение е толкова специфично, че когато се появи на лицето ти си мислиш само за едно нещо.
- Не знам коя е Тя, но аз чета в очите ти, че си мнооооогооооо влюбен в нея. А страстта, с която разказваш е такава, че дори вселената би застанала на твоя страна.
- Толкова ли е очевидно?
- И питаш…
- Искам да станат нещата „по взаимно съгласие“… Не, не това „взаимно съгласие“, за което си ме виждал да създавам. Искам… Искам нещата да станат по естествен път – да стана нещо, с което да се гордея и това да бъде оценено от нея. И надявам се да се съгласи да излезе с мен тогава…
И все пак, ако хипотетично се получи нещо не искам да бъде краткотрайно за ден, два, три, пет или месец или година. Искам да бъде завинаги – до момента, в който затворя очите си за последен път и не ги отворя отново, докато сърцето ми спре да бие и душата ми напусне тялото.

четвъртък, 2 януари 2014 г.

Десния или левия бряг или по течението на техниката и животните?

Не съм сигурен кое от двете се случва и кое е нормалното и кое лудото.
Когато се държиш натурално и естествено - забавно досаден. Ставаш атрактивен за мъжете и изключително безинтересен за жените. Като започна да полагам усилия за привличане на вниманието на женската част получаваш явна демонстрация на високомерие, което в 90% от случаите е без никакво покритие и ти се дава да разбереш, че нямаш шансове. В останалите 10% нещата са доста сложни - обикновено там е имало силни чувства и раздяла, обстоятелства, които сега са адекватната защитна реакция на сърцето да държи "играчите" настрани.
Докато при мъжете няма абсолютно никаква необходимост да правя каквото и да било. Всъщност те ми се предлагат. В това няма нищо лошо, освен малката подробност, че съм твърде старомоден и мъжете по никакъв начин не ме привличат сексуално.
Според едно момиче, което трудно може да се нарече "бивша", защото по силно субективни причини нещата се прецакаха и е по-правилно да се каже, че беше скромна авантюра, съм се бил целувал страстно... когато подметнах, че съм в размисли относно промяната на сексуалната си ориентация. Отговорът беше повече от потресаващ - "не си заслужава да се отказваш, заради момичета като мен, които не са те оценили. Ще има някоя, която ще го направи". Мога да попитам и туй нещо кога ще стане? На 40 като стана, на 50 или по-натам, ако изобщо се случи. -Те всички са като теб - не ме оценяват. Явно е природен талант всички бивши да ме мразят. В интерес на истината, заради нея съм правил едно от най-откачените неща до момента в моята биография. Като мина време се опитах да оправя нещата, но получих среден пръст в лицето. Е, хубаво... така да бъде.
Май накрая ще започна да се заобикалям с вещи. Те поне нямат собствено мнение и не се цупят като не им обръщаш внимание или се държиш както си искаш с тях. А ако ги подберете правилно вещите ще можете да изкарвате пари от тях, макар и минимални, с тях бихте могли да запечатвате щастливите моменти, в които сте заобиколени от другите вещи.
Разбира се, да не забравяме домашен любимец, който наистина да ме оцени и да ме дарява с цялата си любов, а аз в замяна ще му давам същото.