Translate

понеделник, 13 февруари 2023 г.

Обичахме ли се?

 За теб не знам, но аз започнах нещата леко, спокойно, потопих се, наслаждавах се, бях с течението. Постепенно се влюбих. Позволих си да ми се случват неща, които не си бях позволявал преди. Отдадох ти се! Бях онова безмозъчно мекотело, което се опитваше да те накара да се чувстваш добре, винаги. Онова мекотело, което се опитваше да избягва скандалите, разногласията, търканията и като цяло всичко, което би предизвикало конфликт. Не! Категорично нямам претенции, че съм съвършен, че нямам слабости, че малко или много не съм "показвал зъбки". Признавам, че аз също имам своите слабости и несигурности, които ме караха да не реагирам по най.... Най-правилният или добрият начин, не казвам, че въпросните несигурности в мен не са се отключвали просто така и сме стигали до... Караници, кавги, търкания, както искаш го наречи! Истината е, че постоянно живеех в страх от теб. Когато работеше до късно и не се виждахме, признавам липсваше ми, не спираше да ми липсваш и през деня, когато единият начин да мога да преживея моя работен ден беше да пия от сутринта, в индустриални количества концентриран алкохол. Да, губех контрол, когато те нямаше и вместо, когато да се чуем да се подкрепяме имаше разногласия. За страхът, че малко се отплеснах... Не спрях да се страхувам, че един ден теб няма да те има. Винаги стъпвах в паници. Имаше онзи навик да ми слушаш речта изключително внимателно и съсредоточено, за да съм казал някаква дума, която отключване нещо в теб, какво е това нещо не знам, но винаги гледаше да се хванеш за дума или израз и да ги извадиш извън контекста на цялостната мисъл и да ме порежеш. Да, признавам и това, че преди да дойде "окончателната раздяла" е възможно да съм направил нещо, което да те накара да се настроиш на вълна, че това е краят между теб и мен и повече няма нас. Все забравям, че и ти забравяш много, но и двамата сме стигали до извода, че си имам своите "включвания". Не правя нещата винаги по най-добрият начин, знаем го. Знае се и, че не винаги казвам правилните неща в правилния момент. Оставям малко ситуацията да премине и таймингът е отишъл в джаза... Не е лъжа, че малко или много се превърна в навик. Но този въпросен "навик" положи основите на преобразяването ми. Вече, например, се замислям какво да облека, как да го съчетая, как да се отпускам и как да гледам по-ведро на живота. Не отричам и че след като се разделихме пробвах и с други, изживяването беше мъчително! Наистина мъчително, по една или друга причина. Винаги мислех за теб, докато бях с тях. И преди съм ти признавал - с теб бях там на 100% в екшъна, докато след това.... Присъствах физически, но както дадоха дефиниция - "ти просто се дистанцира!"