Когато хората са твърде високомерни и не умеят да губят да признават грешките си. За всичко им е виновен някой друг, винаги търсят причината в някой друг и никога не се вглеждат в себе си. Защо да го правят? Та те са самото съвършенство! Как така грешката може да се крие в тях? НЕВЪЗМОЖНО! НИКОГА!
Translate
неделя, 30 декември 2012 г.
събота, 29 декември 2012 г.
Поведението на силните и слабите
Обикновено, за слабите хора, неумеещи да се самоконтролират е присъщо да чупят, да обиждат, да отправят заплахи, да бият, да убиват и т.н. Те просто се страхуват. Тях ги притеснява липсата на психологически контрол в ситуациите.
Силните съумяват да запазят спокойствие и не се впрягат в поведението на слабите. Силните обикновено притежават интелект, който е един богат арсенал, включващ в себе си ирония и сарказъм, а те са способността да обиждаш тъпите хора (които напоследък са се навъдили много) без те да го осъзнават.
Силните съумяват да запазят спокойствие и не се впрягат в поведението на слабите. Силните обикновено притежават интелект, който е един богат арсенал, включващ в себе си ирония и сарказъм, а те са способността да обиждаш тъпите хора (които напоследък са се навъдили много) без те да го осъзнават.
Слабите викат, силните шепнат. Слабите удрят с ръка, силните с думи.
Вие в коя категория спадате?
Бори се за нещата, които обичаш!
След повече от две години от раздялата ми с Надежда Кънчева, аз не мога да спра да си мисля за нея. Тя така ми липсва, че сякаш е минала цяла вечност. За времето от раздялата имаше момичета в живота ми, но нито една от тях не успя да заличи Надежда от съзнанието ми.
Иска ми се нещата да се стекат "благоприятно" и тя да дойде на поканата от братовчед й, да посрещне Нова година с нас, в тесен приятелски кръг.
Дано Съдбата е преценила, че най-накрая съм готов за Нея. Искам един ден да съм извървял житейския си път с нея - в добро и лошо, в радост и тъга, докато смъртта ни раздели! Искам тя да бъде майка на децата ми!
Надявам се Адът да приключи на Нова година, защото, повярвайте ми не знам още колко ще мога да издържа. Искам да я прегърна, да я целуна, да получа Света в ръцете си. Вечер да заспивам до нея, сутрин да се будя до нея!
Висшите сили са ми свидетели, че съм готов да умра опитвайки се да си я върна обратно.
Вярвам, че съдбата реши да ми покаже наградата, която ми се полага в живота ми като ми даде "гратисен период" от година и три месеца, в които ми бе позволено да направя поредица от грешки, коя от коя по-голяма и тъпа. Естествено, част от цената, която трябва да се плати, ми излезе доста солено - разваляне на отношенията с татко ми, което го довърши и вкара в гроба.
Съдбата ми я отне, заявявайки безцеремонно с обстоятелствата "Ако наистина си я искаш обратно, ще трябва да се бориш и да си я заслужиш!" и това от облаците, в които реех ме заби право в земята с главата надолу. ПРАС! Мислех си, че ще успея да я забравя със следващата, че следващата ще бъде по-незабравима от Нея, че ще бъда по-добър, че няма да се дъня толкова, но това беше една голяма илюзия, защото Тя не спираше да ми липсва. Това бе ясно и на "заместницата" й. Постоянно говорех за Надежда, дори имаше няколко раздели и събирания, точно заради Нея.
Няма да повярвате, но имаше един период, в който не ми липсваше и се сещах само веднъж на няколко дни и то за малко за Надежда. Да, правилно си мислите - беше за твърде кратко време. И естествено, успях да доосера нещата при това подобаващо, защото съм най-големия тъпанар в цялата Вселена, раждал се някога, и сътворих поредната грандиозна грешка (за протокола: грешките и глупостите ми вървят във възходяща (де)градация!), за която ме е срам да си призная каква е. Известно време след това Тя продължи да ми липсва. Връзката, в която се намирах със "заместничката" пропадна и почти веднага започнах нова връзка, за да се отърся от нея. За щастие, това ми се получи бързичко. Връзката издържа относително дълго. От нея усъвършенствах качествата си "търпеливост", "разбиране", "правене на компромиси". За жалост връзката беше без никаква възможност за развитие в дългосрочен план, но поне ми помогна да се самоусъвършенствам. Надявам се, това на което се научих да ми е достатъчно да успея да си върна Надя, а в процеса на връзката да доиздялкам останалите трески, които са останали (и съм сигурен, че са повече, отколкото допускам).Иска ми се нещата да се стекат "благоприятно" и тя да дойде на поканата от братовчед й, да посрещне Нова година с нас, в тесен приятелски кръг.
Дано Съдбата е преценила, че най-накрая съм готов за Нея. Искам един ден да съм извървял житейския си път с нея - в добро и лошо, в радост и тъга, докато смъртта ни раздели! Искам тя да бъде майка на децата ми!
Надявам се Адът да приключи на Нова година, защото, повярвайте ми не знам още колко ще мога да издържа. Искам да я прегърна, да я целуна, да получа Света в ръцете си. Вечер да заспивам до нея, сутрин да се будя до нея!
Висшите сили са ми свидетели, че съм готов да умра опитвайки се да си я върна обратно.
вторник, 25 декември 2012 г.
Papa Roach- Caught Dead
I've got too much pride and desire,
To let this go, I'll walk through fire
I've got passion, and a reason,
And I won't neglect my emotions
To let this go, I'll walk through fire
I've got passion, and a reason,
And I won't neglect my emotions
Първия утъпкал пътеката!
Налегнаха ме малко мисли за миналото и реших да споделя изводите с Вас, бъдещи и настоящи читатели на блога ми.
Важното е да си първия, направил нещо, било то и не особено значимо. Всички помнят този, който е пробил в дадена ниша, защото всички останали вървят по пътеката, която той е оставил след себе си.
Например - Сещате ли се за имената на астрономи, който излитат в космоса? Аз лично не знам името на нито един от космонавтите в момента, но кой не е чувал за първия човек в Космоса - Гагарин, първия човек стъпил на Луната - Армстронг.
Нека все пак да не забравяме и изобретателите - Бел, Тесла, Джон Атанасов. Те са мислели новаторски, не са се страхували от провал, те просто са опитали и са успели, хората след тях ползват техните открития и ги доразвиват, но се помнят имената на откривателите/създателите.
Затова в известен смисъл и във връзките е така - помни се първата любов, първия път, а след това обикновено нещата стават по-добре, след първия път, след първата връзка. Ако е била по-продължителна първата връзка, е нормално да се е пробвало всичко възможно и доста изживявания да са вече изживени. Затова... следващите могат само да доразвият нещата, които са правени с първия. Естествено не са изключени и нови усещания и чувства, просто с времето все повече неща се правят и ненаправените намаляват. Затова, когато си първи, поне аз лично изпитвам известно задоволство, когато си представям как следващите след мен се опитват да си представят мен на тяхно място, при вече правеното нещо.
събота, 22 декември 2012 г.
Механизмите на връзките
Как се зараждат връзките, как продължават и какво се случва след това?
Още преди началото на една връзка единият харесва другия и търси начини да привлече вниманието на бъдещата половинка. Понякога това се случва доста разтеглено във времето - единия праща сигнали на другия, които не винаги се тълкуват правилно, но посланието си е ясно. Така в един момент вече вниманието е приковано и картите са свалени с признанието, че противоположната личност представлява интерес за индивида. Започват виждания, чувания по телефона, писане на закачливи, романтични смс-и, въобще нещата в началото изглеждат прекрасни. Всичко е толкова красиво, сякаш си в в детските приказки, в които както всички знаем завършват "И заживели щастливо до края на дните си!" Да но известно време след това (след колко време точно нещата са много относителни) се появяват първо дребните недостатъци на другия, които не са чак толкова лоши, че да не можем да живеем с тях или да не можем да ги пренебрегнем. След това започва "промяната" - тук започват и първите караници, които обикновено са за дребни неща, но зад тези неща се крият големите проблеми. Например момчето закъснява за среща, а времето не е най-приятното, за да го чака момичето навън. Тя му прави проблем, че е закъснял с много, той от своя страна да приемем, че не е бил виновен за закъснението се опитва да се защити. Момичето е прекалено афектирано, за да му повярва или да се съгласи с него и продължава да дълбае. Момчето прави опити да се защити, но след като тя не се спира той изтъква нещата, които го дразнят в нея, но преглъща. Така се скарват сериозно не е изключено единия да си тръгне, а другия да го догони и да се извинява, не защото не е прав, а защото предпочита да направи компромис, пренебрегвайки нараненото си его. След това се случва един разговор, в който двамата се опитват да изгладят нещата. Обикновено скромният ми опит показва, че нещата се оправят за известно време, докато не дойде следващата караница. Отново има разговор, целящ да оправи отново нещата. И това е така до следващият скандал, защото вече дребните неща не са толкова дребни и наистина ни дразнят, поведенията и на двамата един към друг се променят. Изпепеляващите чувства, които са били в началото започват да изстиват и от бушуваща огнена страстна феерия всичко се сковава в лед и живецът във връзката постепенно умира под леда. Сексът също не е същият, случвайки се по-рядко и някак по задължение, колкото да не е без хич. Караниците зачестяват, задълбочават се, всеки става егоист, гледа само себе си, да е добре единствено той. Егото става на първо място и измества чувствата, които са били, а сега вече ги няма. И в един момент на единия от двамата му писва и казва "това е краят!" и тогава се случва така, че чувствата на единия се пробуждат отново. Правят се последни отчаяни опити нещата да се оправят, но вече е твърде късно. Нещата не са същите. Най-често единият е продължил напред.
Така от една чудесна връзка не остава нищо, освен болка, спомени за нещата - колко красиви са били някога и агонията, че никога няма да бъдат отново същите...
Още преди началото на една връзка единият харесва другия и търси начини да привлече вниманието на бъдещата половинка. Понякога това се случва доста разтеглено във времето - единия праща сигнали на другия, които не винаги се тълкуват правилно, но посланието си е ясно. Така в един момент вече вниманието е приковано и картите са свалени с признанието, че противоположната личност представлява интерес за индивида. Започват виждания, чувания по телефона, писане на закачливи, романтични смс-и, въобще нещата в началото изглеждат прекрасни. Всичко е толкова красиво, сякаш си в в детските приказки, в които както всички знаем завършват "И заживели щастливо до края на дните си!" Да но известно време след това (след колко време точно нещата са много относителни) се появяват първо дребните недостатъци на другия, които не са чак толкова лоши, че да не можем да живеем с тях или да не можем да ги пренебрегнем. След това започва "промяната" - тук започват и първите караници, които обикновено са за дребни неща, но зад тези неща се крият големите проблеми. Например момчето закъснява за среща, а времето не е най-приятното, за да го чака момичето навън. Тя му прави проблем, че е закъснял с много, той от своя страна да приемем, че не е бил виновен за закъснението се опитва да се защити. Момичето е прекалено афектирано, за да му повярва или да се съгласи с него и продължава да дълбае. Момчето прави опити да се защити, но след като тя не се спира той изтъква нещата, които го дразнят в нея, но преглъща. Така се скарват сериозно не е изключено единия да си тръгне, а другия да го догони и да се извинява, не защото не е прав, а защото предпочита да направи компромис, пренебрегвайки нараненото си его. След това се случва един разговор, в който двамата се опитват да изгладят нещата. Обикновено скромният ми опит показва, че нещата се оправят за известно време, докато не дойде следващата караница. Отново има разговор, целящ да оправи отново нещата. И това е така до следващият скандал, защото вече дребните неща не са толкова дребни и наистина ни дразнят, поведенията и на двамата един към друг се променят. Изпепеляващите чувства, които са били в началото започват да изстиват и от бушуваща огнена страстна феерия всичко се сковава в лед и живецът във връзката постепенно умира под леда. Сексът също не е същият, случвайки се по-рядко и някак по задължение, колкото да не е без хич. Караниците зачестяват, задълбочават се, всеки става егоист, гледа само себе си, да е добре единствено той. Егото става на първо място и измества чувствата, които са били, а сега вече ги няма. И в един момент на единия от двамата му писва и казва "това е краят!" и тогава се случва така, че чувствата на единия се пробуждат отново. Правят се последни отчаяни опити нещата да се оправят, но вече е твърде късно. Нещата не са същите. Най-често единият е продължил напред.
Така от една чудесна връзка не остава нищо, освен болка, спомени за нещата - колко красиви са били някога и агонията, че никога няма да бъдат отново същите...
четвъртък, 20 декември 2012 г.
Нещата, никога не биха били някога отново същите, но тайно не спирам да се надявам.
Обичам те, като изгрев над Черното море,
Обичам те, както птица обича безкрайното небе,
Обичам те, искам всеки това да знае,
Искам и ти да знаеш, че друг повече от мен не те желае...
Обичам те, както птица обича безкрайното небе,
Обичам те, искам всеки това да знае,
Искам и ти да знаеш, че друг повече от мен не те желае...
Понякога ми се иска да можех да не изпитвам чувства - тогава всичко би било по-лесно - не бих страдал, когато другите те нараняват, пренебрегват, отблъскват, използват, само когато имат нужда дадена задача да бъде решена, а след това те захвърлят като непотребна вещ в килера.
От друга страна, тогава не бихме могли да изпитаме радостта от, любовта, щастието, състоянието на духа, в което изпада всеки постигнал нещо значимо. Тогава изобщо бихме ли се чувствали живи? Защо изобщо живеем, ако нямахме чувства?
Абонамент за:
Публикации (Atom)