Translate

четвъртък, 29 август 2013 г.

Животът е безсмислен без сърце

Искам те влюбена до уши!
Намери някой,когото да обичаш до полуда и да е взаимно.
Как да го намериш?
Забрави главата си и слушай сърцето.А тук не долавям сърце.
Истината е,че животът е безсмислен без това.
Ако изминеш цялото пътуване без да си се влюбил силно,
животът ти е празен...
Трябва да опиташ.Защото не опиташ ли,все едно не си живял...Остани отворена за шанса.Може да те удари като гръм...

Неизвестността

Някога, в едно кралство, мъж извършил престъпление. Хванали го и го отвели при краля на съд. Наказанието, предвидено за такова престъпление било смърт, но кралят предложил на нещастника да избере: бесилото или да провери какво има зад една голяма, тайнствена, черна, желязна врата в подземията на двореца.

Помислил престъпникът и избрал бесилото. Когато му надянали примката на врата, той изведнъж казал:

- Ваше Височество, стана ми любопитно, какво все пак има зад тази врата?.

Кралят се усмихнал загадъчно и казал:
- Много странно, но досега все така се получава: Предлагам на всеки, запътил се към смъртта, този избор и всеки избира бесилото.

А там е свободата! Но, хората толкова се страхуват от неизвестността, че предпочитат въжето пред нея!

сряда, 28 август 2013 г.

Ключът към успеха

If
A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Is equal to
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26

Then
H+A+R+D+W+O+R+K =
8+1+18+4+23+15+18+11 =
98%

K+N+O+W+L+E+D+G+E =
11+14+15+23+12+5+4+7+5 =
96%

L+O+V+E=
12+15+22+5=
54%

L+U+C+K =
12+21+3+11 =
47%

None of them makes 100%
Then what makes 100% ???

Is it Money?
NO !!!

Leadership?
NO !!!

Every problem has a solution,
only if we perhaps change our
"ATTITUDE".

It is OUR ATTITUDE towards Life and Work that makes
OUR Life 100% Successful..

A+T+T+I+T+U+D+E =
1+20+20+9+20+21+4+5 =
100%

вторник, 27 август 2013 г.

Тя имаше един странен навик, всъщност имаше дузина странни навици! Но този беше поразителен - пиеше сутрешното си кафе в 3 следобед.. Кой пие сутрешното си кафе тогава?! Но тя си бе такава, направо изтъкана от странности! Винаги имаше с какво да те изненада, понякога направо онемявах, същинска съвкупност от противоположности. Черно и бяло, сладко и солено, слънце и дъжд.. всичко имаше в нея! Каква жена Господи!! Понякога ми се искаше да бъда като нея - тя беше някак специална, но не го осъзнаваше, това можеше да се види само отстрани. Толкова бях щастлив с нея.. Когато се събуждах сутрин често я виждах зачела се в някоя книга и прекрасните и кафяви очи пълни със сълзи, сякаш можех да прочета в тях за какво се разказваше в книгата.. Мразех да плаче!! Обичах усмивката и, заразителна, когато се смееше излъчваше страхотен блясък, заслепяваше ме с очарование, беше като дете! Като излизахме навън и аз вървях до нея с голяма гордост, струваше ми се, че всички ми завиждат, та тя... беше прелестна! Разбирате ли? Побъркваше ме как умело събира мъжките погледи върху себе си. Талант или проклятие, не знам как да го нарека! За мен беше мъка.. Проклетата ми ревност.. Но имаше моменти в които ме караше и аз да се чувствам като дете, разсмиваше ме, разплакваше ме, тя умееше да вникне в душата ти и да отнеме болката ти! С нея беше така очаквай неочакваното. Можеше с часове да говори колко много не харесва котки, но ако видеше на улицата някое бездомно коте непременно го прибираше.. Всеки път ме изумяваше!
Беше страшно нетипична уж жена - нежна, крехка пък все се справяше сама с всичко. На където и да тръгнеше винаги носеше книга с нея, обичаше да ми чете! И все ми говореше с някакви литературни термини за някакви автори и класици, пък аз нищо не разбирах, но обичах да я слушам, омайваше ме с думи! Никога, заклевам се никога през живота си не съм срещал друга като нея. Питаше ме дали я обичам и аз я обичах много, но ние мъжете... нали ни знаеш, тези думи с ченгел да ни ги вадиш от устата пак няма да ги кажем. Така обичат мъжете, мълчаливо.. действията са по-красноречиви за нас, а думите са излишни. Когато ме погледнеше с тези кафяви очи... Боже забравях всичко! Че ме боли, че ми е тежко.. Тия очи и на сън ги търся още.. Струваше ми се, че и всичко да изгубя, ако имам нея - няма проблем! Тя заменяше всичко. Обаче най-страшно е сега-когато няма кой да замени нея!

събота, 3 август 2013 г.

Цигарите и жените

Евтините жени са като нискокачествената цигара - не си я търсил много, продава се навсякъде. Палиш я бързо, опъваш я, наслаждаваш и се, но само защото в момента ти се пуши много и знаеш, че може и по-добре, но каквато цената - такова качеството - евтино. Опъваш пак и гасиш за малко, че ти идва доста гадно, палиш - свършва. Тъпчеш я с крак и чакаш да ти се припуши нова, но този път с надежда, че ще е по-добра. Но в кутията има само от тях, всички са еднакви и в един момент осъзнаваш,че не трябва да взимаш повече от тях, защото единствено ти вредят на здравето. Жените, които си знаят цената са по скоро като скъпа пура - не се намират току-така. Трябва да си готов за нея. Отнема ти време да я запалиш както трябва, внимаваш как ще вкусиш от нея - особено първият път. Дърпаш си от нея внимателно, засища те напълно, чувстваш се добре, гори бавно и ти дава време да се насладиш изцяло на удоволствието от нея. Отнема доста време да свърши изцяло, но дори и когато свърши споменът за нея остава, защото знаеш, че всяка една е ръчно свивана и носи своята история. Може да ти е последната, може да вземеш и нова, но със сигурност знаеш, че ще е класа, а не създадена като евтините цигари - много, еднакви и да се намират навсякъде..

неделя, 21 юли 2013 г.

“Бяха на плажа с баща ѝ и той я помоли да провери дали водата е достатъчно топла. Тя беше на пет години и се почувства доволна, че може да бъде полезна. Отиде до водата и намокри краката си.
"Намокрих краката си, студена е", каза на баща си.
Той я гушна и отнесе до брега. Без никакво предупреждение я хвърли във водата. Тя се стресна, но след това се зарадва на шегата.
"Как е водата, попита баща ѝ"
"Приятна е", отвърна тя.
"В такъв случай, когато занапред искаш да разбереш нещо - потопи се в него"

понеделник, 17 юни 2013 г.

Защо човек не трябва да се меси в чуждите работи.

Преди известно време се случи една случка. С една приятелка изведохме кучето й навън и го вързахме за едно дърво на не повече от 20 метра от пейката, на която седнахме да пийнем биричка. Кучето беше постоянно пред очите ни. Ние хубаво си приказвахме, пиехме биричка и от нищото се появи някаква жена. Оказа се позната на приятелката и започна едва ли не да се кара, защо кучето било вързано за дървото и защо не го била разхождала.
Окей. мина и замина. Обаче кучето започна да става много шумно и го взехме при нас. Кучето беше игриво, закачахме се и се забавлявахме. Първо разля чашата ми с бира, докато се заглеждаше по минаващо куче и махаше с опашка. Чашата се оказа на пътя на опашката и се разля. Изправих си чашата, след което я напълних. Бяха ми останали 2 пръста бира и кучето съвсем умишлено си събори чашата на пейката и започна да пие бира от нея. На мен ми дойде в повече и го хванах за муцуната и я стиснах ориентировъчно със същата сила, с която мъж хваща с една ръка бузите на жена си, когато е направила нещо и й е бесен. Малкия започна да квичи и след 10-15 секунди го пуснах. За нещастие същата жена, на поне 55 години, се оказа наблизо и започна да овиква приятелката ми. "отвратена съм! Как може да се причинява болка на горкото животно. Не знам къФ ти е тоя келеш..." и все такива неща в тоз десен.
Много ми е интересно дали се меси и на другите хора така. Ако отговорът е положителен как така все още на никой не му е паднало пердето и не я е ликвидирал.

Интересно ми е дали, ако случайно попадне на ситуация, в която е единствен свидетел на убийство как би реагирал убиецът. Дали би я поканил да идат да пийнат по кафе или би отделил душата от тялото й?

Аз не осъждам никого. Не лепвам етикети от наблюдения, които са продължили не повече от 15-20 секунди. Просто си задавам въпроси "дали това е така", "дали човекът Х се държи така и спрямо другите", да, лепвам етикети на другите за себе си и се питам дали другият е такъв по начало или е просто такъв към мен или към даден човек, или ситуацията е изключение от нормалните реакции на човекът Х.

Затова за тази жена използвам условно наклонение, когато говоря за нея - дали и при другите хора се изтъпанчва неканена ангажирайки околните с мнението си и виждането си. Ако е такава, то пожелавам си, тя да си получи урокът, който явно не знае. За съжаление не е ясно кога и как и най-вече дали ще се случи "преподаването на урока", но АКО и когато се случи това, тя ще бъде научена по най-добрият и ефикасен начин - чрез болка, че нежеланата й намеса в чужди дела може да бъде опасна за самата нея, а не е изключено да й коства и живота някой път.



Колкото и осъдителни да са думите ми, аз не съм перфектен. Аз съм грешник с много грехове и тепърва ми предстоят още много да нося със себе си.