Translate

събота, 29 декември 2012 г.

Бори се за нещата, които обичаш!

След повече от две години от раздялата ми с Надежда Кънчева, аз не мога да спра да си мисля за нея. Тя така ми липсва, че сякаш е минала цяла вечност. За времето от раздялата имаше момичета в живота ми, но нито една от тях не успя да заличи Надежда от съзнанието ми.
Вярвам, че съдбата реши да ми покаже наградата, която ми се полага в живота ми като ми даде "гратисен период" от година и три месеца, в които ми бе позволено да направя поредица от грешки, коя от коя по-голяма и тъпа. Естествено, част от цената, която трябва да се плати, ми излезе доста солено - разваляне на отношенията с татко ми, което го довърши и вкара в гроба.
Съдбата ми я отне, заявявайки безцеремонно с обстоятелствата "Ако наистина си я искаш обратно, ще трябва да се бориш и да си я заслужиш!" и това от облаците, в които реех ме заби право в земята с главата надолу. ПРАС! Мислех си, че ще успея да я забравя със следващата, че следващата ще бъде по-незабравима от Нея, че ще бъда по-добър, че няма да се дъня толкова, но това беше една голяма илюзия, защото Тя не спираше да ми липсва. Това бе ясно и на "заместницата" й. Постоянно говорех за Надежда, дори имаше няколко раздели и събирания, точно заради Нея.
Няма да повярвате, но имаше един период, в който не ми липсваше и се сещах само веднъж на няколко дни и то за малко за Надежда. Да, правилно си мислите - беше за твърде кратко време. И естествено, успях да доосера нещата при това подобаващо, защото съм най-големия тъпанар в цялата Вселена, раждал се някога, и сътворих поредната грандиозна грешка (за протокола: грешките и глупостите ми вървят във възходяща (де)градация!), за която ме е срам да си призная каква е. Известно време след това Тя продължи да ми липсва. Връзката, в която се намирах със "заместничката" пропадна и почти веднага започнах нова връзка, за да се отърся от нея. За щастие, това ми се получи бързичко. Връзката издържа относително дълго. От нея усъвършенствах качествата си "търпеливост", "разбиране", "правене на компромиси". За жалост връзката беше без никаква възможност за развитие в дългосрочен план, но поне ми помогна да се самоусъвършенствам. Надявам се, това на което се научих да ми е достатъчно да успея да си върна Надя, а в процеса на връзката да доиздялкам останалите трески, които са останали (и съм сигурен, че са повече, отколкото допускам).
Иска ми се нещата да се стекат "благоприятно" и тя да дойде на поканата от братовчед й, да посрещне Нова година с нас, в тесен приятелски кръг.
Дано Съдбата е преценила, че най-накрая съм готов за Нея. Искам един ден да съм извървял житейския си път с нея - в добро и лошо, в радост и тъга, докато смъртта ни раздели! Искам тя да бъде майка на децата ми!
Надявам се Адът да приключи на Нова година, защото, повярвайте ми не знам още колко ще мога да издържа. Искам да я прегърна, да я целуна, да получа Света в ръцете си. Вечер да заспивам до нея, сутрин да се будя до нея!
Висшите сили са ми свидетели, че съм готов да умра опитвайки се да си я върна обратно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар