В последно време се замислям доста над
нещата от живота и днес темата за размисъл, която ми се появи в главата е „да
бъдеш родител“. Замислих се колко трудно е това. Колко много жертви трябва да
правиш, за да можеш да се наречеш добър родител. Трябва ти време, търпение,
средства, много любов, колко безсънни нощи би ти коствало отглеждането на
детето, когато е болно. Намирането на прилична работа в днешните несигурни
времена, за да можеш да поемеш не само собствената си издръжка, но и на
потомството.
Нека
не забравяме и нуждата от добро възпитание. За пример мога да посоча
съвременните подрастващи – те са една пасмина, която е свикнала тати да носи,
мама да меси и всичко да им се дава на готово – телефони, таблети, лаптопи,
компютри нови дрешки, с които някои от тях изглеждат ужасно нелепо и смешно. Не
четат, не се интересуват от знания. Вълнуват се от клюките за техните идоли,
които са съвсем нелепи – чалга изпълнителки, коя с кой е спала; коя къде се е
изложила; на коя какво й се е показало по време на участие и т.н. или
комерсиалния поп, рап, R&B от Запада
там бих казал, че ситуацията е почти същата, но е с глобални размери – всички
им подражават. Правят неща, които мислят, че ги правят „яки“. Да, ама не. Нека
не забравяме и липсата на уважение към по-старите, която се развива в
подрастващите.
Грижите,
които трябва да се полагат за децата не са никак леки, защото не всички имат
подслон над главите си, топла дреха на гърбовете си през зимата, вкусна гозба
на масата, всъщност и това за някои е „привилегия“. Децата като малки не трябва
да бъдат лишавани от нищо, но това е трудна задача за доста родители. Защото
със заплата от 300-400 лв. кое по-напред ще гледаш да направиш – да си платиш
сметките, да гледаш да има нещо на масата, да купиш някоя дреха на себе си и на
детето си, за да не изглеждаш съвсем в окаян вид като прошляк или ще
задоволяваш капризите на детето си? Покрай мен има достатъчно поживели хора,
които имат деца, някои от тях са ми набори - децата. С тях съм си говорил, че
най-голямата болка за един родител е да гледа как детето му страда. Тук се
връщаме на това, че децата са крехки същества, които трябва да обсипваме с
любов непрекъснато, дори и когато пораснат. Грижите, които трябва да се полагат
за децата трябва с времето да намаляват, за да могат и самите деца да се научат
да бъдат отговорни. Но както всички на този свят, децата също боледуват, дори
като са по-малки обикновено боледуват повече от възрастните. И тук идват
безсънните нощи, които родителите прекарват над главата на детето, за да са
сигурни, че ще оздравее и ще се оправи тяхното най-голямо щастие, тяхната
светлина в живота.
!!!Престоят допълнения!!!
!!!Престоят допълнения!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар