Translate

четвъртък, 7 март 2013 г.

Нещата от живота

Има неща, които зависят изцяло от нас самите. Част от тези неща са сравнително лесни за постигане - достатъчно е да се захванем малко по-сериозно с тях и да ги постигнем. Има други неща, които ако наистина желаем да се получат трябва да вложим повече енергия, време, желание, малко хъс и става. Естествено, някои мечти, които трябва всеки да има, независимо от това колко абсурдни са те, изискват много постоянство, много труд, много късмет, много хъс, пот, понякога кръв, но ако желанието надделява и успява да ни мотивира и не ни влачи а ни води, дори леко летящо нещата ще се наредят както искаме.
За нещастие, има неща, с които трябва просто да се примирим. Тези неща са извън нашата "юрисдикция". Например любовта и смъртта не могат да ни бъдат изцяло подвластни, независимо от това, което правим. За смъртта идва един момент, в който това трябва да се случи и нищо не е в състояние да го предотврати, поне към момента науката не е напреднала толкова много. Любовта ли? Тя е прекрасно нещо, когато е споделена. Но доста често около мен забелязвам как Х обича У, но по някаква причина У не отвръща на чувствата на Х. Х започва да прави жестове, било то големи или малки, говори нежни думи, извинява се (защото в общия случай Х и У са били двойка и са се разделили по някаква причина), обяснява как не може без У. У обаче е продължил напред (ако допуснем, че са били двойка) и вече чувствата са изчезнали. В такъв случай не му остава нищо друго на Х, освен да се примири, че в тази ситуация е просто безсилен/на.
Има и ситуации, в които някои неща са като във вица за едни студент, които умрял и отишъл при Свети Петър. И Свети Петър го пратил в ада. Студентът имал правото да си избере в кой ад да иде - в човешки ад или в студентски. Студента си казал, че цял живот бил студент и искал да разбере какъв е нормалния ад - всичко било добре - ядене, пиене, жени, хазарт, само дето всеки ден идвал един дявол и му забивал един гвоздей отзад. Минал месец и студента се оплакал и помолил Св. Петър да го прати в студентския ад. Речено-сторено, там било като в човешкия ад - ядене, пиене, жени, хазарт, но нямало дявол. Минали няколко месеца и се появил един дявол с една кофа пирони. "Сесия, а колега!" казал дявола.
И в този момент, в процеса на писане на тази "статия" се сещам да добавя и приятелството към нещата, които са ни неподвластни. Не можем да имаме приятели насила. Те трябва да са избрали да бъдат до нас, но да са там, когато

Няма коментари:

Публикуване на коментар