Тъжно ми е, когато оставам пренебрегнат от хората, за които ми пука. Тъжно ми е хората, за които съм поемал толкова ангажименти и съм ги изпълнявал в срок да се държат безотговорно към мен. Някак не е честно да бъдеш навсякъде, да правиш вичко по силите си, за да им помогнеш. А те да си правят каквото си искат. Тъжно ми е, хората да ме имат за даденост и да не си дават много зор да върнат жеста пли нужда. И естествено, като реша да възнегодувам да ми се карат, че съм ги бил притеснил и да ме изкарват мен виновен за неизпълненото обещание, което са ми дали. Понякога са такива неблагодарници. А за тези хора, бих убил.... светът, в който живея ме отблъсква и отвращава. Това не е свят на нормални човешки взаимоотношения. Все повече ми се иска да имам животни за приятели. Те поне показват някакво уважение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар