Translate

вторник, 9 април 2013 г.

Хората, на които си мислиш, че можеш да разчинаш

Тъжно ми е, когато оставам пренебрегнат от хората, за които ми пука.  Тъжно ми е хората, за които съм поемал толкова ангажименти и съм ги изпълнявал в срок да се държат безотговорно към мен. Някак не е честно да бъдеш навсякъде,  да правиш вичко по силите си, за да им помогнеш. А те да си правят каквото си искат. Тъжно ми е, хората да ме имат за даденост и да не си дават много зор да върнат жеста пли нужда. И естествено, като реша да възнегодувам да ми се карат, че съм ги бил притеснил и да ме изкарват мен виновен за неизпълненото обещание, което са ми дали. Понякога са такива неблагодарници. А за тези хора, бих убил.... светът, в който живея ме отблъсква и отвращава. Това не е свят на нормални човешки взаимоотношения. Все повече ми се иска да имам животни за приятели.  Те поне показват някакво уважение...

Няма коментари:

Публикуване на коментар