Translate

понеделник, 16 декември 2013 г.

Между тъгата и усмивките.

Играта започна, когато ме попита директно "Сваляш ли ме?" Работата е там, че не те  свалям, но определено представляваш някакъв интерес за мен. Предпочитам да го нарека закачане, но е по-скоро ухажване. Сваляне звучи някак грубо, изпълнено с желание за задоволяване на първичните нужди, като използване на (евтини) трикове, за да вкараш някого в леглото. Миии, не нямам такива намерения, (и сега идва изтърканото) не съм такъв човек. И да, аз съм различен, но това не значи, че съм специален. Просто различен със своите безкрайно много недостатъци, които съм убеден, че са повече отколкото имат "нормалните хора". Но работата е там, че сексът за мен е нещо, животинско, първично, лишено от разум (само по себе си) действие. Не, не отричам секса, точно обратното, но считам, че трябва да се случва с чувства и да не е просто секс, а любов.
И така. Хайде да играем на една игра, в която ти си тъжна, а аз искам да си крада усмивки, да те карам да се чувстваш красива, защото наистина си. След това, ще започна да те ухажвам, да си крада повече усмивки. Някой ден ще те попитам за телефонния ти номер. Възможно е да отбиеш въпроса. Ще уважа решението ти и ще продължавам да се опитвам да си крада усмивки. Понякога може да си в много лошо настроение и да се държиш лошо с мен без конкретна причина, просто защото си тъжна и денят ти е бил лош. Тогава ще бъда затруднен с тежката задача да те накарам да се усмихнеш. Възможно е да ме отсвириш, но това съвсем няма да ме откаже. Ще се дръпна за няколко дни, докато ти мине и след това ще пристъпя към нов поход за освобождаване на усмивката ти от оковите на тъгата. Незнайно как успявам да получа телефонния ти номер. Тогава на случаен принцип започвам да ти пращам закачливи съобщения, старая се да не прекалявам, за да не ти нарушавам личното пространство. Тъй като ме води желанието да те накарам да се усмихваш проявявам от време на време несъобразителност като съобщенията понякога са в доста неподходящо време и ти се иска да ме ликвидираш, защото съм нарушил най-хубавите последни 30 минути, преди ставането, или пък тъкмо си заспала и съм те събудил. Без значение какво е съдържанието, самият факт, че си го получила в неподходящо време ми трупа актив от черни точки. Когато съм си откраднал достатъчно усмивки те каня на среща, просто да се видим. Да, но както се очаква не се съгласяваш веднага. След време успявам да спечеля "шестицата от тотото" и излизаме. На срещата се опитвам да се държа добре, но някак не ми се получава. След срещата няма втора, ти не искаш. Защо? Някъде съм се издънил и нещо не съм направил добре. Аз се дръпвам рязко, съобщенията спират, закачките в чата също. Спираме да си пишем. Започвам да ти липсвам, но не аз конкретно, а начина по който се държах. Започва да ти липсва вниманието, което ти обръщах. Но тъй като сбърках някъде на срещата не искаш повече вниманието от мен. Тъй като няма друг, който да привлича вниманието ти, както аз ставаш тъжна и се връщаш състоянието, в което си била, преди да започна да те ухажвам. А аз отивам в графата "поредният глупак, който се опита да прави секс с теб".

Няма коментари:

Публикуване на коментар