- Здравей! Как си?
- Честно да ти кажа и аз не знам как съм. Имам чувството, че всичко се е затлачило и нещата са тегави.
- Още ли се будиш посред нощ, измъчван от кошмари?
- За жалост да, но старите изчезнаха и се появиха нови по-ужасни от предишните.
- Сега какво се е случило? Какво по-страшно има от това да се движиш между дъжд от куршуми, гарнирани с гърмящи гранати наляво и надясно?
- Ооо, приятелю, това нищо не е. Просто се влюбих в едно „обикновено“ момиче.
- Звучи интересно. Я да чуем каква е ситуацията там?
- Нищо интересно. Като я видях за първи път, разбрах че това е човекът, с когото искам да прекарам живота си.
- Щом са кошмари какво се случва?
- Работата, приятелю, е там че всеизвестен факт е, че не ме бива с момичетата и проблемът ми с изричането на дълги конструкции ме спъва допълнително.
- Започва да става интересно. Я да чуем. Целият съм в слух…
- Голям клюкар си станал, ей! Добре де, хайде ще разкажа… Та… запознах се с нея преди време, на пръв поглед не е нищо особено, но като ти се усмихне с нейната усмивка и започвам да се разтичам. Когато ме погледне с пъстрите си очи коленете ми омекват.
- Почти нищо не е в състояние да ти размекне коленете. Мацката трябва да ти е влязла много под кожата. Продължи.
- Чак да ми е влязла под кожата… Не ми е вляза под кожата. Просто ме кара да мечтая. Да мечтая за нещо, което никога няма да се случи. Дори ме реже съвсем категорично като я каня да излезем, но не на среща, просто да излезем ей така. Не знам какво да направя за да се откроя от останалите свалячи, да й покажа, че съм различен – не по-добър или лош от останалите, просто различен. Иска ми се, да мога да прокарвам пръсти през косите й, да галя нежно лицето й, да я целувам страстно. Искам да се усмихва и да сияе, а причината за сиянието да съм аз. Защото това би сгряло душата ми, която е започнала да повяхва като неполивано цвете. Иска ми се да я направя щастлива и да й дам сигурността, която всяка една жена търси у един мъж. Знаеш ли, дори света бих покорил, за да й го подаря. Не знам как да стигна до сърцето й. Искам да докажа на всички и най-вече на нея, че съм достоен да бъда неин.
- А кошмарите?
- Кошмарите ли? Те всъщност не са кошмари, но просто знанието, че вероятността да се превърнат в реалност клони към нулата. И точно там е проблемът, че в сънищата я прегръщам, целувам, усещам някаква топлина докато сънувам и се будя облят в пот. В сънищата сме толкова щастливи заедно с нея. Когато отворя очи след сън с нея усещам една такава болезнена празнота, защото леглото е празно и студено, а Нея я няма. След това, ако въобще успея ми е изключително трудно заспивам, заради тъпия ми реализъм. Изхождайки от това, че знам какви са ми възможностите и до къде бих стигнал, просто си давам сметка, че е нереалистично да я имам.
- Човече, я се стегни! За теб невъзможни неща няма! Никога не е имало и никога няма да има.
- Да бе да, няма. Хубаво, ако наистина няма, това ще бъде първото. И не, не бих стигнал толкова далеч, колкото ми предлагаш да стигна.
- Но аз нищо не предлагам.
- Достатъчно е да го прочета от изражението ти. Това ти изражение е толкова специфично, че когато се появи на лицето ти си мислиш само за едно нещо.
- Не знам коя е Тя, но аз чета в очите ти, че си мнооооогооооо влюбен в нея. А страстта, с която разказваш е такава, че дори вселената би застанала на твоя страна.
- Толкова ли е очевидно?
- И питаш…
- Искам да станат нещата „по взаимно съгласие“… Не, не това „взаимно съгласие“, за което си ме виждал да създавам. Искам… Искам нещата да станат по естествен път – да стана нещо, с което да се гордея и това да бъде оценено от нея. И надявам се да се съгласи да излезе с мен тогава…
И все пак, ако хипотетично се получи нещо не искам да бъде краткотрайно за ден, два, три, пет или месец или година. Искам да бъде завинаги – до момента, в който затворя очите си за последен път и не ги отворя отново, докато сърцето ми спре да бие и душата ми напусне тялото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар