И аз съм на това мнение
Translate
четвъртък, 7 март 2013 г.
сряда, 27 февруари 2013 г.
Паденията
Днес бе поредно интервю за работа. Този път беше в Lufthanza за механик. Стана въпрос за операцията ми и като разбраха ме отпратиха. Е, и този път не се получи. Аз няма да се откажа, защото бях преминал първата фаза. Все пак мечът се калява в битките. Важното е да не се предаваш. Трябва да опитваш отново и отново и отново, докато накрая се получи. Няма как да не успееш, но трябва да си много упорит за да се получи. Може да се наложи да платиш скъпо, но ако го искаш наистина ще си заслужава всяка капка пот, всяса капка кръв, всяко усилие. Най-важното е накрая да си щастлив.
неделя, 24 февруари 2013 г.
Как хората, когато само те използват те превръщат в асоциален тип
И какво става като непрекъснато се раздаваш за другите, правиш каквото поискат от теб, когато го поискат. Влагаш сърце и душа при по-сложните услуги, които правиш. Когато ти искаш услуги, всички започват да си правят оглушки. Веднъж, втори път, трети път... и така докато в един момент вече нищо не е останало от теб и това, което искаш е мъничко любов и уважение, които са прекалено малко. Е няма как да не станеш безчувствено копеле, което да гледа с мрачен поглед върху света.
В социалната мрежа се среща мисълта "Доверието е като гумичката, с всяка следваща грешка става все по-малко." Аз мога да кажа същото и за този случай - правиш услуги, помагаш и колкото повече неща правиш, които след това не се компенсират "гумичката намалява и накрая изчезва" и като изчезне съвсем се превръщаш в безсърдечен и студен песимист, който не очаква нищо друго от хората освен да бъде използван отново, но това с времето вече се превръща в избор - дали да бъде или да не бъде. Естествено, изборът "да не бъде" се прави все по-често. Все по-често започва да отказва на хората, те спират да го търсят и той постепенно се превръща в социопат.
вторник, 19 февруари 2013 г.
Разказване на истории
Има истории, които така трябва да бъдат разказани, че всички да повярват, че са истина. Трябва да звучат реалистични, сякаш са се случили наистина. Да накараш публиката да изживее емоциите, които са в душите и сърцата на самите герои - ако са тъжни, Нейно величество да пророни сълзи или да се наслади на щастието им. Границата между истината и измислицата да бъде размита. Това е майсторството!
неделя, 17 февруари 2013 г.
Papa Roach Roses on my Grave
Truth shall be told one day
I'll be under ground one day
Don't forget me
Please forgive me
It's my redemption
Time for redemption
I'll see you on the other side
I'll be under ground one day
Don't forget me
Please forgive me
It's my redemption
Time for redemption
I'll see you on the other side
Отговорността да бъдеш родител
В последно време се замислям доста над
нещата от живота и днес темата за размисъл, която ми се появи в главата е „да
бъдеш родител“. Замислих се колко трудно е това. Колко много жертви трябва да
правиш, за да можеш да се наречеш добър родител. Трябва ти време, търпение,
средства, много любов, колко безсънни нощи би ти коствало отглеждането на
детето, когато е болно. Намирането на прилична работа в днешните несигурни
времена, за да можеш да поемеш не само собствената си издръжка, но и на
потомството.
Нека
не забравяме и нуждата от добро възпитание. За пример мога да посоча
съвременните подрастващи – те са една пасмина, която е свикнала тати да носи,
мама да меси и всичко да им се дава на готово – телефони, таблети, лаптопи,
компютри нови дрешки, с които някои от тях изглеждат ужасно нелепо и смешно. Не
четат, не се интересуват от знания. Вълнуват се от клюките за техните идоли,
които са съвсем нелепи – чалга изпълнителки, коя с кой е спала; коя къде се е
изложила; на коя какво й се е показало по време на участие и т.н. или
комерсиалния поп, рап, R&B от Запада
там бих казал, че ситуацията е почти същата, но е с глобални размери – всички
им подражават. Правят неща, които мислят, че ги правят „яки“. Да, ама не. Нека
не забравяме и липсата на уважение към по-старите, която се развива в
подрастващите.
Грижите,
които трябва да се полагат за децата не са никак леки, защото не всички имат
подслон над главите си, топла дреха на гърбовете си през зимата, вкусна гозба
на масата, всъщност и това за някои е „привилегия“. Децата като малки не трябва
да бъдат лишавани от нищо, но това е трудна задача за доста родители. Защото
със заплата от 300-400 лв. кое по-напред ще гледаш да направиш – да си платиш
сметките, да гледаш да има нещо на масата, да купиш някоя дреха на себе си и на
детето си, за да не изглеждаш съвсем в окаян вид като прошляк или ще
задоволяваш капризите на детето си? Покрай мен има достатъчно поживели хора,
които имат деца, някои от тях са ми набори - децата. С тях съм си говорил, че
най-голямата болка за един родител е да гледа как детето му страда. Тук се
връщаме на това, че децата са крехки същества, които трябва да обсипваме с
любов непрекъснато, дори и когато пораснат. Грижите, които трябва да се полагат
за децата трябва с времето да намаляват, за да могат и самите деца да се научат
да бъдат отговорни. Но както всички на този свят, децата също боледуват, дори
като са по-малки обикновено боледуват повече от възрастните. И тук идват
безсънните нощи, които родителите прекарват над главата на детето, за да са
сигурни, че ще оздравее и ще се оправи тяхното най-голямо щастие, тяхната
светлина в живота.
!!!Престоят допълнения!!!
!!!Престоят допълнения!!!
Абонамент за:
Публикации (Atom)

