Translate
понеделник, 1 април 2013 г.
събота, 30 март 2013 г.
Мечтите се сбъдват за тези, които могат да чакат и не си отказват от тях
И такаааа. Днес ще ви разкажа една история да едно момче, което нямаше достатъчно желание да учи, но имаше огромно желание да изкарва пари по лек начин.
Той започна да пише, но мързела и тук го повали. Въпреки това, той имаше добри идеи. Някои от тях ги разписваше на лист, други бяха в главата му. Той не искаше да бъде просто инженер, той искаше да остави своята следа в историята на човечеството. Нещата бяха много объркани за него - хем искаше да се занимава с изкуство, хем техниката го влечеше неистово. Той се опитваше да съчетае нещата, но беше непрекъснато потискан от майка си. Тя му казваше непрестанно да си гледа учението, но той въпреки това не спря да се опитва.
Направи си регистрации в различни сайтове, които дават пари да гледаш реклами. След известно време откри, че от там не могат да се правят кой знае какви пари. Щеше да му е трудно да постигне целта си - да стане независим. Междувременно си търсеше работа. И късметът му се усмихна и си намери работа в една фирма. Там като цяло работата беше лека, но липсата на организация го мъчеше много. Шефа беше тъп като гъз и с невежеството си утежняваше ситуацията. На работното място се мъчеше да създаде удобства и да си улесни работата, която шефа искаше да се прави. Много разпространена практика беше да се праща спам по e-mail. Принципно, всяка уважаваща себе си компания не би постъпила по този начин да продава продуктите си. И без това фирмата умираше (и сигурно все още умира, ако вече не е съвсем на края на житейския си път), затова трябваше да се привлекат клиенти някак. Спаменето се изразяваше в това да се пращат писма на всеки един човек, който съществуваше в хилядите позиции на мейлинг листовете. Затова, той реши да си направи програмка, която да ги праща писмата без да му се налага да си троши пръстите по клавиатурата. Това малко дразнеше околните - най-вече шефа, защото изглеждаше, че момчето нищо не прави.
Друг пример беше за това, че момчето не виждаше причина да преписва като изоглавен страници с текст, при условие, че можеше да го сканира текста, който е на хартия и да го обърне в текст. Не си спомняше, чия беше мисълта "Ако за осем часа трябва да отсека дърво, ще отделя шест , за да си наточа брадвата." но си я прилагаше и беше съвсем съгласен с нея. Защото един негов познат непрекъснато му повтаряше друга мисъл "Не ме мързи да си го направя мързеливо!" Най-накрая момчето беше дозряло до значението на последната мисъл.
Както и да е. Задържа се там само месец и го изгониха, но определено не страдаше, дори беше щастлив. Работата и колегите там бяха интересни и приятни, но ръководството не струваше и той ги прежали. След това продължи да търси какви ли не начини да изкарва каквито и да било пари. Накрая след доста търпение и чакане успя да получи одобрение от Гугъл за партньорската им програма AdSense и вече започна своите първи, но много важни стъпки за развитието на бъдещият му живот. Сега вече може да се отдаде на писането и това по един или друг начин да му носи някакви пари. Така хем съчетава полезното с приятното, хем при благоприятно стичане на обстоятелствата ще може да си позволи да започне да пътува и да пише интересни истории за случките около екскурзиите си.
Той започна да пише, но мързела и тук го повали. Въпреки това, той имаше добри идеи. Някои от тях ги разписваше на лист, други бяха в главата му. Той не искаше да бъде просто инженер, той искаше да остави своята следа в историята на човечеството. Нещата бяха много объркани за него - хем искаше да се занимава с изкуство, хем техниката го влечеше неистово. Той се опитваше да съчетае нещата, но беше непрекъснато потискан от майка си. Тя му казваше непрестанно да си гледа учението, но той въпреки това не спря да се опитва.
Направи си регистрации в различни сайтове, които дават пари да гледаш реклами. След известно време откри, че от там не могат да се правят кой знае какви пари. Щеше да му е трудно да постигне целта си - да стане независим. Междувременно си търсеше работа. И късметът му се усмихна и си намери работа в една фирма. Там като цяло работата беше лека, но липсата на организация го мъчеше много. Шефа беше тъп като гъз и с невежеството си утежняваше ситуацията. На работното място се мъчеше да създаде удобства и да си улесни работата, която шефа искаше да се прави. Много разпространена практика беше да се праща спам по e-mail. Принципно, всяка уважаваща себе си компания не би постъпила по този начин да продава продуктите си. И без това фирмата умираше (и сигурно все още умира, ако вече не е съвсем на края на житейския си път), затова трябваше да се привлекат клиенти някак. Спаменето се изразяваше в това да се пращат писма на всеки един човек, който съществуваше в хилядите позиции на мейлинг листовете. Затова, той реши да си направи програмка, която да ги праща писмата без да му се налага да си троши пръстите по клавиатурата. Това малко дразнеше околните - най-вече шефа, защото изглеждаше, че момчето нищо не прави.
Друг пример беше за това, че момчето не виждаше причина да преписва като изоглавен страници с текст, при условие, че можеше да го сканира текста, който е на хартия и да го обърне в текст. Не си спомняше, чия беше мисълта "Ако за осем часа трябва да отсека дърво, ще отделя шест , за да си наточа брадвата." но си я прилагаше и беше съвсем съгласен с нея. Защото един негов познат непрекъснато му повтаряше друга мисъл "Не ме мързи да си го направя мързеливо!" Най-накрая момчето беше дозряло до значението на последната мисъл.
Както и да е. Задържа се там само месец и го изгониха, но определено не страдаше, дори беше щастлив. Работата и колегите там бяха интересни и приятни, но ръководството не струваше и той ги прежали. След това продължи да търси какви ли не начини да изкарва каквито и да било пари. Накрая след доста търпение и чакане успя да получи одобрение от Гугъл за партньорската им програма AdSense и вече започна своите първи, но много важни стъпки за развитието на бъдещият му живот. Сега вече може да се отдаде на писането и това по един или друг начин да му носи някакви пари. Така хем съчетава полезното с приятното, хем при благоприятно стичане на обстоятелствата ще може да си позволи да започне да пътува и да пише интересни истории за случките около екскурзиите си.
Все пак това е история за това как мечтите се сбъдват и носят щастие, стига да си постоянен и да не се предаваш въпреки, пораженията, които ти се налага да изтърпиш. Важно е да знаеш какво искаш и да знаеш как да го постигнеш, въпреки пречките и думите на другите хора, които се опитват да те спрат и да те откажат от щастието ти. Не трябва да им позволяваш да ти налагат шаблони за това как те виждат щастието и да те напъхват в тях. Това си ти. Отделна личност, отделен индивид, който има своите мисли, чувства и виждания.
четвъртък, 28 март 2013 г.
Кармата!
И все пак има карма, която връща всичко на всеки, показвайки му грешките. Ако и ако си достатъчно умен би се поучил от тези грешки.
Да вземем мен за пример - имаше един много кратък период, в който приключвах трудна връзка и започвах нова. Необходимостта от поставянето на край, за да се роди новото начало.
След това (година и малко) колелото се завъртя и бях зарязан. Две седмици след зарязването се сбъдна предсказанието ми - че ще ме зареже заради един. Честно казано като се случи бях едновременно спокоен, удовлетворен и изпълнен с ярост, която контролирах и същевременно се чувствах съкрушен. За щастие успях да се отърся доста по-бързо от очакваното. (Дори се изненадах от себе си как го постигнах това за толкова кратко време.) С майка й бяхме приятели от преди това, много преди да тръгна с девойката и запазихме приятелски взаимоотношения и до ден днешен. С нея от време на време се виждаме. Понякога се случва да се засечем и с девойката, а тя започва да злобее. Аз съм над тези неща и не ги приемам навътре. Дори гледам на тях с лека насмешка. Защо злобее ли? Просто първото пророчество "официално" се сбъдна малко преди рождения й ден и аз в знак на протест не й честитих. В последствие разбрах, че това я е разочаровало. Е, малшанс!
По наблюденията ми във социалната мрежа (където са всички клюки) забелязах как профилите на двете влюбени гълъбчета бяха по едно време бяха "обвързан/на", "Омъжена", "сгодена". След това семейното положение изчезна. Общите им снимки мистериозно потънаха някъде и не се виждат. За сметка на това момъкът си е сложил снимки с новата му мацка, която изглежда по-добре от девойката...
Да вземем мен за пример - имаше един много кратък период, в който приключвах трудна връзка и започвах нова. Необходимостта от поставянето на край, за да се роди новото начало.
След това (година и малко) колелото се завъртя и бях зарязан. Две седмици след зарязването се сбъдна предсказанието ми - че ще ме зареже заради един. Честно казано като се случи бях едновременно спокоен, удовлетворен и изпълнен с ярост, която контролирах и същевременно се чувствах съкрушен. За щастие успях да се отърся доста по-бързо от очакваното. (Дори се изненадах от себе си как го постигнах това за толкова кратко време.) С майка й бяхме приятели от преди това, много преди да тръгна с девойката и запазихме приятелски взаимоотношения и до ден днешен. С нея от време на време се виждаме. Понякога се случва да се засечем и с девойката, а тя започва да злобее. Аз съм над тези неща и не ги приемам навътре. Дори гледам на тях с лека насмешка. Защо злобее ли? Просто първото пророчество "официално" се сбъдна малко преди рождения й ден и аз в знак на протест не й честитих. В последствие разбрах, че това я е разочаровало. Е, малшанс!
По наблюденията ми във социалната мрежа (където са всички клюки) забелязах как профилите на двете влюбени гълъбчета бяха по едно време бяха "обвързан/на", "Омъжена", "сгодена". След това семейното положение изчезна. Общите им снимки мистериозно потънаха някъде и не се виждат. За сметка на това момъкът си е сложил снимки с новата му мацка, която изглежда по-добре от девойката...
петък, 15 март 2013 г.
вторник, 12 март 2013 г.
Изгреви и залези
Всеки залез носи спокойствие, а всеки изгрев надежда.
Залезите са красиви и бележат края не деня, чийто край бележи и край на работата, в известен смисъл и на мъките, бойното поле утихва. Светът някак замира и се успокоява. Предразполага те да положиш уморена глава някъде и да си отпочинеш.
Изгревите също са красиви. В природата е трудно да се каже кое е по-красиво "раждането" или "кончината" на деня. Изгревите ни дават надежда, че този ден ще бъде по-добър от предишния, че ще можем да поставим ново начало. Обикновено сутрин като се събудя съм благодарен, че и този ден ми е подарен.
Залезите са красиви и бележат края не деня, чийто край бележи и край на работата, в известен смисъл и на мъките, бойното поле утихва. Светът някак замира и се успокоява. Предразполага те да положиш уморена глава някъде и да си отпочинеш.
Изгревите също са красиви. В природата е трудно да се каже кое е по-красиво "раждането" или "кончината" на деня. Изгревите ни дават надежда, че този ден ще бъде по-добър от предишния, че ще можем да поставим ново начало. Обикновено сутрин като се събудя съм благодарен, че и този ден ми е подарен.
четвъртък, 7 март 2013 г.
Нещата от живота
Има неща, които зависят изцяло от нас самите. Част от тези неща са сравнително лесни за постигане - достатъчно е да се захванем малко по-сериозно с тях и да ги постигнем. Има други неща, които ако наистина желаем да се получат трябва да вложим повече енергия, време, желание, малко хъс и става. Естествено, някои мечти, които трябва всеки да има, независимо от това колко абсурдни са те, изискват много постоянство, много труд, много късмет, много хъс, пот, понякога кръв, но ако желанието надделява и успява да ни мотивира и не ни влачи а ни води, дори леко летящо нещата ще се наредят както искаме.
За нещастие, има неща, с които трябва просто да се примирим. Тези неща са извън нашата "юрисдикция". Например любовта и смъртта не могат да ни бъдат изцяло подвластни, независимо от това, което правим. За смъртта идва един момент, в който това трябва да се случи и нищо не е в състояние да го предотврати, поне към момента науката не е напреднала толкова много. Любовта ли? Тя е прекрасно нещо, когато е споделена. Но доста често около мен забелязвам как Х обича У, но по някаква причина У не отвръща на чувствата на Х. Х започва да прави жестове, било то големи или малки, говори нежни думи, извинява се (защото в общия случай Х и У са били двойка и са се разделили по някаква причина), обяснява как не може без У. У обаче е продължил напред (ако допуснем, че са били двойка) и вече чувствата са изчезнали. В такъв случай не му остава нищо друго на Х, освен да се примири, че в тази ситуация е просто безсилен/на.
Има и ситуации, в които някои неща са като във вица за едни студент, които умрял и отишъл при Свети Петър. И Свети Петър го пратил в ада. Студентът имал правото да си избере в кой ад да иде - в човешки ад или в студентски. Студента си казал, че цял живот бил студент и искал да разбере какъв е нормалния ад - всичко било добре - ядене, пиене, жени, хазарт, само дето всеки ден идвал един дявол и му забивал един гвоздей отзад. Минал месец и студента се оплакал и помолил Св. Петър да го прати в студентския ад. Речено-сторено, там било като в човешкия ад - ядене, пиене, жени, хазарт, но нямало дявол. Минали няколко месеца и се появил един дявол с една кофа пирони. "Сесия, а колега!" казал дявола.
И в този момент, в процеса на писане на тази "статия" се сещам да добавя и приятелството към нещата, които са ни неподвластни. Не можем да имаме приятели насила. Те трябва да са избрали да бъдат до нас, но да са там, когато
За нещастие, има неща, с които трябва просто да се примирим. Тези неща са извън нашата "юрисдикция". Например любовта и смъртта не могат да ни бъдат изцяло подвластни, независимо от това, което правим. За смъртта идва един момент, в който това трябва да се случи и нищо не е в състояние да го предотврати, поне към момента науката не е напреднала толкова много. Любовта ли? Тя е прекрасно нещо, когато е споделена. Но доста често около мен забелязвам как Х обича У, но по някаква причина У не отвръща на чувствата на Х. Х започва да прави жестове, било то големи или малки, говори нежни думи, извинява се (защото в общия случай Х и У са били двойка и са се разделили по някаква причина), обяснява как не може без У. У обаче е продължил напред (ако допуснем, че са били двойка) и вече чувствата са изчезнали. В такъв случай не му остава нищо друго на Х, освен да се примири, че в тази ситуация е просто безсилен/на.
Има и ситуации, в които някои неща са като във вица за едни студент, които умрял и отишъл при Свети Петър. И Свети Петър го пратил в ада. Студентът имал правото да си избере в кой ад да иде - в човешки ад или в студентски. Студента си казал, че цял живот бил студент и искал да разбере какъв е нормалния ад - всичко било добре - ядене, пиене, жени, хазарт, само дето всеки ден идвал един дявол и му забивал един гвоздей отзад. Минал месец и студента се оплакал и помолил Св. Петър да го прати в студентския ад. Речено-сторено, там било като в човешкия ад - ядене, пиене, жени, хазарт, но нямало дявол. Минали няколко месеца и се появил един дявол с една кофа пирони. "Сесия, а колега!" казал дявола.
И в този момент, в процеса на писане на тази "статия" се сещам да добавя и приятелството към нещата, които са ни неподвластни. Не можем да имаме приятели насила. Те трябва да са избрали да бъдат до нас, но да са там, когато
Абонамент за:
Публикации (Atom)
