Translate

понеделник, 17 юни 2013 г.

Защо човек не трябва да се меси в чуждите работи.

Преди известно време се случи една случка. С една приятелка изведохме кучето й навън и го вързахме за едно дърво на не повече от 20 метра от пейката, на която седнахме да пийнем биричка. Кучето беше постоянно пред очите ни. Ние хубаво си приказвахме, пиехме биричка и от нищото се появи някаква жена. Оказа се позната на приятелката и започна едва ли не да се кара, защо кучето било вързано за дървото и защо не го била разхождала.
Окей. мина и замина. Обаче кучето започна да става много шумно и го взехме при нас. Кучето беше игриво, закачахме се и се забавлявахме. Първо разля чашата ми с бира, докато се заглеждаше по минаващо куче и махаше с опашка. Чашата се оказа на пътя на опашката и се разля. Изправих си чашата, след което я напълних. Бяха ми останали 2 пръста бира и кучето съвсем умишлено си събори чашата на пейката и започна да пие бира от нея. На мен ми дойде в повече и го хванах за муцуната и я стиснах ориентировъчно със същата сила, с която мъж хваща с една ръка бузите на жена си, когато е направила нещо и й е бесен. Малкия започна да квичи и след 10-15 секунди го пуснах. За нещастие същата жена, на поне 55 години, се оказа наблизо и започна да овиква приятелката ми. "отвратена съм! Как може да се причинява болка на горкото животно. Не знам къФ ти е тоя келеш..." и все такива неща в тоз десен.
Много ми е интересно дали се меси и на другите хора така. Ако отговорът е положителен как така все още на никой не му е паднало пердето и не я е ликвидирал.

Интересно ми е дали, ако случайно попадне на ситуация, в която е единствен свидетел на убийство как би реагирал убиецът. Дали би я поканил да идат да пийнат по кафе или би отделил душата от тялото й?

Аз не осъждам никого. Не лепвам етикети от наблюдения, които са продължили не повече от 15-20 секунди. Просто си задавам въпроси "дали това е така", "дали човекът Х се държи така и спрямо другите", да, лепвам етикети на другите за себе си и се питам дали другият е такъв по начало или е просто такъв към мен или към даден човек, или ситуацията е изключение от нормалните реакции на човекът Х.

Затова за тази жена използвам условно наклонение, когато говоря за нея - дали и при другите хора се изтъпанчва неканена ангажирайки околните с мнението си и виждането си. Ако е такава, то пожелавам си, тя да си получи урокът, който явно не знае. За съжаление не е ясно кога и как и най-вече дали ще се случи "преподаването на урока", но АКО и когато се случи това, тя ще бъде научена по най-добрият и ефикасен начин - чрез болка, че нежеланата й намеса в чужди дела може да бъде опасна за самата нея, а не е изключено да й коства и живота някой път.



Колкото и осъдителни да са думите ми, аз не съм перфектен. Аз съм грешник с много грехове и тепърва ми предстоят още много да нося със себе си.

събота, 15 юни 2013 г.

Когато нямаш какво да губиш...

Внимавайте срещу какви хора се изправяте и на какви се противопоставяте, защото има един тип хора, които нямат какво да губят. Те са изключително опасни. Ако са силно мотивирани да направят нещо, то те не биха се уплашили да го направят нещото, независимо от това колко малка е вероятността да успеят. Нищо не би било в състояние да ги спре поне да опитат, ако не друго. Не биха се замислили дали това, което правят (или им предстои да направят) дали е правилно, защото най-често са подтиквани от чувствата си - значи са прави. Не се страхуват нито от болката, нито от смъртта, нито от мъченията, не се страхуват и са готови да понесат отговорността за последиците си, когато приключат. А по-изобретателните биха се опитали и да се измъкнат и безнаказани, ако това е възможно. Но въпреки това, и те са готови на същото.

четвъртък, 6 юни 2013 г.

Примерите, които даваме на по-слабите от нас.

Има моменти, в които колкото и да си разбит, трябва да се стегнеш и да се изправиш, за да вдъхнеш сила и вяра в другите - хора, които вярват или им предстои да повярват в теб. Трябва да се изправиш, да вложиш всички усилия и да им покажеш, че нещата ще бъдат наред. И това се налага, защото хипотетично си пример за това какъв трябва да бъде човек. И не можеш да не я вдъхнеш тази увереност, защото така правиш услуга на себе си - щастлив си, когато правиш другите щастливи. По този начин една много малка миниатюрна частица от хората изживяват мечтите си, чрез вдъхване на увереност и смелост у другите и малко насочване в желаната посока и всичко се получава. Важното е да знаеш каква е крайната цел, къде се намира и да знаеш, или поне да се опиташ да си създадеш представа, как да стигнеш там.

понеделник, 22 април 2013 г.

неделя, 14 април 2013 г.

Тя е винаги с мен


- Какво правиш, Ханк
- Какво да правя?
- Жената която обичаш е там и знаеш, че не може да я имаш. Как въобще ставаш сутрин?
- Пиячката винаги помага. Така е изкуството. Всичко което пиша е заради нея или за нея, така че аз съм с нея, дори когато не съм, в моето писане.

Ханк Мууди "Californication" Сезон 6, епизод 12

вторник, 9 април 2013 г.

Хората, на които си мислиш, че можеш да разчинаш

Тъжно ми е, когато оставам пренебрегнат от хората, за които ми пука.  Тъжно ми е хората, за които съм поемал толкова ангажименти и съм ги изпълнявал в срок да се държат безотговорно към мен. Някак не е честно да бъдеш навсякъде,  да правиш вичко по силите си, за да им помогнеш. А те да си правят каквото си искат. Тъжно ми е, хората да ме имат за даденост и да не си дават много зор да върнат жеста пли нужда. И естествено, като реша да възнегодувам да ми се карат, че съм ги бил притеснил и да ме изкарват мен виновен за неизпълненото обещание, което са ми дали. Понякога са такива неблагодарници. А за тези хора, бих убил.... светът, в който живея ме отблъсква и отвращава. Това не е свят на нормални човешки взаимоотношения. Все повече ми се иска да имам животни за приятели.  Те поне показват някакво уважение...

вторник, 2 април 2013 г.

Как Айнщайн постигнал успеха си.

Веднъж попитали Айнщайн:
-След като имате формули за изразяване на толкова сложни теории и обяснение на толкова сложни явления, можете ли да напишете формулата, по която постигнахте Вашия успех?
Той отишъл до дъската и написал: У= У1 + У2 + У3.
Помолили го да обясни и той казал:
-У - това е успехът. У1 е умението ми да работя, У2 - умението ми да почивам, У3 - умението ми да мълча. Аз не бих станал Айнщайн, ако не умеех да слушам критиките, с които ме засипваха през целия ми живот.