Don't expect me to be there for you, when you are not here for me.
Translate
понеделник, 22 април 2013 г.
неделя, 14 април 2013 г.
Тя е винаги с мен
- Какво правиш, Ханк
- Какво да правя?
- Жената която обичаш е там и знаеш, че не може да я имаш. Как въобще ставаш сутрин?
- Пиячката винаги помага. Така е изкуството. Всичко което пиша е заради нея или за нея, така че аз съм с нея, дори когато не съм, в моето писане.
вторник, 9 април 2013 г.
Хората, на които си мислиш, че можеш да разчинаш
Тъжно ми е, когато оставам пренебрегнат от хората, за които ми пука. Тъжно ми е хората, за които съм поемал толкова ангажименти и съм ги изпълнявал в срок да се държат безотговорно към мен. Някак не е честно да бъдеш навсякъде, да правиш вичко по силите си, за да им помогнеш. А те да си правят каквото си искат. Тъжно ми е, хората да ме имат за даденост и да не си дават много зор да върнат жеста пли нужда. И естествено, като реша да възнегодувам да ми се карат, че съм ги бил притеснил и да ме изкарват мен виновен за неизпълненото обещание, което са ми дали. Понякога са такива неблагодарници. А за тези хора, бих убил.... светът, в който живея ме отблъсква и отвращава. Това не е свят на нормални човешки взаимоотношения. Все повече ми се иска да имам животни за приятели. Те поне показват някакво уважение...
вторник, 2 април 2013 г.
Как Айнщайн постигнал успеха си.
-След като имате формули за изразяване на толкова сложни теории и обяснение на толкова сложни явления, можете ли да напишете формулата, по която постигнахте Вашия успех?
Той отишъл до дъската и написал: У= У1 + У2 + У3.
Помолили го да обясни и той казал:
-У - това е успехът. У1 е умението ми да работя, У2 - умението ми да почивам, У3 - умението ми да мълча. Аз не бих станал Айнщайн, ако не умеех да слушам критиките, с които ме засипваха през целия ми живот.
понеделник, 1 април 2013 г.
събота, 30 март 2013 г.
Мечтите се сбъдват за тези, които могат да чакат и не си отказват от тях
Той започна да пише, но мързела и тук го повали. Въпреки това, той имаше добри идеи. Някои от тях ги разписваше на лист, други бяха в главата му. Той не искаше да бъде просто инженер, той искаше да остави своята следа в историята на човечеството. Нещата бяха много объркани за него - хем искаше да се занимава с изкуство, хем техниката го влечеше неистово. Той се опитваше да съчетае нещата, но беше непрекъснато потискан от майка си. Тя му казваше непрестанно да си гледа учението, но той въпреки това не спря да се опитва.
Направи си регистрации в различни сайтове, които дават пари да гледаш реклами. След известно време откри, че от там не могат да се правят кой знае какви пари. Щеше да му е трудно да постигне целта си - да стане независим. Междувременно си търсеше работа. И късметът му се усмихна и си намери работа в една фирма. Там като цяло работата беше лека, но липсата на организация го мъчеше много. Шефа беше тъп като гъз и с невежеството си утежняваше ситуацията. На работното място се мъчеше да създаде удобства и да си улесни работата, която шефа искаше да се прави. Много разпространена практика беше да се праща спам по e-mail. Принципно, всяка уважаваща себе си компания не би постъпила по този начин да продава продуктите си. И без това фирмата умираше (и сигурно все още умира, ако вече не е съвсем на края на житейския си път), затова трябваше да се привлекат клиенти някак. Спаменето се изразяваше в това да се пращат писма на всеки един човек, който съществуваше в хилядите позиции на мейлинг листовете. Затова, той реши да си направи програмка, която да ги праща писмата без да му се налага да си троши пръстите по клавиатурата. Това малко дразнеше околните - най-вече шефа, защото изглеждаше, че момчето нищо не прави.
Друг пример беше за това, че момчето не виждаше причина да преписва като изоглавен страници с текст, при условие, че можеше да го сканира текста, който е на хартия и да го обърне в текст. Не си спомняше, чия беше мисълта "Ако за осем часа трябва да отсека дърво, ще отделя шест , за да си наточа брадвата." но си я прилагаше и беше съвсем съгласен с нея. Защото един негов познат непрекъснато му повтаряше друга мисъл "Не ме мързи да си го направя мързеливо!" Най-накрая момчето беше дозряло до значението на последната мисъл.
Както и да е. Задържа се там само месец и го изгониха, но определено не страдаше, дори беше щастлив. Работата и колегите там бяха интересни и приятни, но ръководството не струваше и той ги прежали. След това продължи да търси какви ли не начини да изкарва каквито и да било пари. Накрая след доста търпение и чакане успя да получи одобрение от Гугъл за партньорската им програма AdSense и вече започна своите първи, но много важни стъпки за развитието на бъдещият му живот. Сега вече може да се отдаде на писането и това по един или друг начин да му носи някакви пари. Така хем съчетава полезното с приятното, хем при благоприятно стичане на обстоятелствата ще може да си позволи да започне да пътува и да пише интересни истории за случките около екскурзиите си.