Да бъдеш силен е много гадна роля. Когато си силен, другите очакват да бъдеш винаги такъв. Винаги да бъдеш там, където и когато другите искат да бъдеш, да оказваш подкрепа на слабите, да помагаш на падналите да се изправят отново, да вдъхваш кураж и вяра в околните.
По подразбиране, когато си силен, от теб се очаква да бъдеш винаги упора на другите. Никой не те пита дали можеш, дали искаш, дали нямаш нужда от нещо, дали в момента не си слаб. Никой не го интересува това! Всички разчитат на теб. Когато си добродушен и силен, помагайки на другите всеки път те свикват с това и започват да си мислят, че си им длъжен, че си задължен да им помагаш. Винаги се сещат за теб в техните трудни моменти и искат помощ. Когато ти споменеш, че имаш нужда от помощ, обикновено другите са толкова вглъбени в собствените си проблеми, че пропускливостта е избирателна и ако не е свързано с решение на техните проблеми, информацията не стига до обработване в мозъка. Когато си силен и си в момент на слабост и имаш нужда от помощ да се изправиш, другите си намират оправдания да не ти помогнат. Тогава, единственото нещо, което можеш да направиш е да останеш на земята, докато събереш достатъчно сила да се изправиш. Падаш, ставаш и продължаваш напред, защото това е да си силен. Всички очакват да се изправиш, независимо колко усилия ти коства; и не само това - правиш го сам, защото никой не ти подава ръка. Е, има и случаи, когато се появяват и стойностни хора. И така, нещата се случват, докато не си паднал за пореден път. Отново не срещаш помощ от почти никъде, тогава, защото си силен събираш сили да се изправиш, изправяш се и си тръгваш, защото си се уморил да бъдеш силен за хората, които само това очакват - да бъдеш силен, да намираш решение на проблемите им, да си им изгоден, само и единствено когато им трябваш. Не! Такива хора не ти трябват. Затова подкрепяш хората, които са се доказали, че заслужават внимание, помощ, подкрепа и всичко останало. Колкото и да ти е трудно трябва да бъдеш силен и да си тръгнеш, въпреки болката и празнината, която ще се образуват от раздялата. Но това е същността да бъдеш силен - винаги намираш сили да се изправиш и да продължиш напред, въпреки всичко и всички.
По подразбиране, когато си силен, от теб се очаква да бъдеш винаги упора на другите. Никой не те пита дали можеш, дали искаш, дали нямаш нужда от нещо, дали в момента не си слаб. Никой не го интересува това! Всички разчитат на теб. Когато си добродушен и силен, помагайки на другите всеки път те свикват с това и започват да си мислят, че си им длъжен, че си задължен да им помагаш. Винаги се сещат за теб в техните трудни моменти и искат помощ. Когато ти споменеш, че имаш нужда от помощ, обикновено другите са толкова вглъбени в собствените си проблеми, че пропускливостта е избирателна и ако не е свързано с решение на техните проблеми, информацията не стига до обработване в мозъка. Когато си силен и си в момент на слабост и имаш нужда от помощ да се изправиш, другите си намират оправдания да не ти помогнат. Тогава, единственото нещо, което можеш да направиш е да останеш на земята, докато събереш достатъчно сила да се изправиш. Падаш, ставаш и продължаваш напред, защото това е да си силен. Всички очакват да се изправиш, независимо колко усилия ти коства; и не само това - правиш го сам, защото никой не ти подава ръка. Е, има и случаи, когато се появяват и стойностни хора. И така, нещата се случват, докато не си паднал за пореден път. Отново не срещаш помощ от почти никъде, тогава, защото си силен събираш сили да се изправиш, изправяш се и си тръгваш, защото си се уморил да бъдеш силен за хората, които само това очакват - да бъдеш силен, да намираш решение на проблемите им, да си им изгоден, само и единствено когато им трябваш. Не! Такива хора не ти трябват. Затова подкрепяш хората, които са се доказали, че заслужават внимание, помощ, подкрепа и всичко останало. Колкото и да ти е трудно трябва да бъдеш силен и да си тръгнеш, въпреки болката и празнината, която ще се образуват от раздялата. Но това е същността да бъдеш силен - винаги намираш сили да се изправиш и да продължиш напред, въпреки всичко и всички.
Няма коментари:
Публикуване на коментар