Translate

сряда, 30 януари 2013 г.

За мотивацията и мързела и още нещо

След безкрайни спорове с майка ми и още доста познати и приятели, относно мързела ми, реших най-накрая да представя моята гледна точка за това как стоят нещата. Нямам претенции да е правилна изобщо, само в моите очи и представи.
Факт е, че не полагам големи усилия, за да работя върху себе си. Доста често се случва просто да оставям времето да си минава просто така, бистрейки дилемата "Аз ли убивам времето или то мен". Това погледнато отстрани наистина в очите на другите изглежда като мързел. Аз го определям като липса на мотивация. Може би, проблемът идва от това, че за да върша нещо, то трябва да ме прави щастлив или поне да ми носи някаква, макар и минимална, радост. И стигаме до там, че не виждам смисъла от това да развивам потенциала си и да съм на върха. Какъв е смисъла да бъда на върха, щом нямам с кого да го споделя. Искам да бъда обичан и харесван, заради това, което съм, а не заради това, как изглеждам или какво имам. Искам да бъде оценена личността ми, знанията и уменията (които за момента не са много, но вярвам, че един ден ще наваксам пропуските). Искам някой да види потенциала ми, който е съизмерим с вселената, да ми даде смисъла на това да се развивам и да достигна висините на това, с което се заема. Да извърви пътя с мен, да ми помага да се изправя, когато срещам спънки, да споделя радостта и щастието в хубавите моменти. Накрая, когато завърша пътя, към победата и я грабна, ми се иска да изрека думите: "Е, успяхме! И преди да ми кажеш, че съм постигнал всичко сам, без теб всичко това не би имало смисъл. Извървя пътя заедно с мен! Знаеш какви усилия ми е коствало постигането на всичко това! Най-лесно за някой друг би било да дойде наготово, когато съм постигнал всичко и да се интересува от физическото измерение на успехите ми."
Работата е там, че имам капацитета, възможността, силата, качествата и всичко останало, което е необходимо

Няма коментари:

Публикуване на коментар