Вече в продължение на 5 минути той се опитваше да си поеме въздух, а тя стоеше отстрани и безпомощно го гледаше. Беше направил астматичен пристъп. Стори им се цяла вечност и на двамата тези пези 5 минути. За нея това беше време в което усещаше как губи целия си значещ свят. А за него беше борба на живот и смърт да остане. Когато пристъпа отмина и дойдe на себе си се отпусна на леглото.
- Добре ли си - попита тя.
- Сега да.
- Сигурен ли си?
- Да. За момента съм добре, страшното премина.
Той избърса сълзите от очите си. Те не бяха заради пристъпа, а заради това, което се разви като сценарий в главата му.
- Какво има?
- Нищо.
- Не е нищо. Какво не ми казваш?
Той я погледна. Знаеше, че това ще се повтори отново. Всъщност щеше да има цикличност. Здравословното му състояние се влошаваше с бързи темпове. Не беше казал на никого, че не му остава много.
- Моля те, кажи ми! - Тя също беше на една крачка от това да се срине психически. Той се беше променил. Стана по-дръпнат, откакто разбра. Тя си мислеше, че има друга, но нямаше. Той просто се откъсна от света, започна да си измисля хора, с които е бил, за да не дава излишни обяснения. Беше му трудно. Тъкмо от няколко месеца насам се чувстваше щастлив. Защо да не му се отнеме това щастие. И съдбата беше решила да се подиграва с него. Започна да се мотае по паркове и градинки, гледаше минувачите и се радваше на щастливите двойки, опитваше се да свикне с фактите, че дните са му преброени. Не беше готов да се раздели с живота. Имаше толкова много неща да свърши. Толкова много истории да разкаже. Винаги е искал да остави нещо след себе си. Не просто нещо, а нещо значимо без значение какво, искаше да го направи и да го подари на света.
Погледна я в очите, след което я придъра в обятията си. Беше му трудно да намери подходящите думи, но въпреки това започна.
- Зайко, наслаждавай се на всеки един момент, който имаш. Миналото вече се е случило, а бъдещето е твърде несигурно. Не знаеш дали ще имаш възможността да се радваш на хората от днес и сегашния момент. Наслажвадай се на моментите, използвай всичко докрай, за да получаваш наслада и удоволствие. Бъди с мен тук и сега, не после, не след малко. Изцеждай от всяка минута максималното. Не губи време с хабене на нерви или самосъжаления или да обвиняваш другите за нещата. Ситуациите понякога са сега или никога. Не пропускай моментите, в които имаш възможности. Днес съм тук, а утре може да ме няма....
- Не говори така, мечо!
- Истината е, че не знам кога ще се случи отново подобен пристъп. Притеснявам се за деня, в който ще се слуи отново и няма да мога да си поема въздух и всичко ще прикрючи...
Тя осъзнаваше, че явно има нещо, което се е случило или предстои да се случи. И явно е неизбежно. Тя не искаше той да си тръгне, но не виждаше как може да го задържи. Погледна го в очите, целуна го по челото и се притисна още по-силно в него.
- Каквото и да се случи - прошепна тя - винаги ще съм до теб!
- Знам - отвърна той. - Точно затова те обичам.
моля те провери си текста и си поправи грешките.
ОтговорИзтриване