-Не мисля, че мога да ти дам тази сигурност, която искаш.
-Защо?
-Не съм този тип хора, които са подходящи за обвързване.
-Аз само ти предлагам да излезем.
-Това ще завърши зле. Аз си имам сериозни проблеми със себе си.
Влакът вече приближаваше станцията. Когато стигна перона и започна да намалява аз си взех очилата. Погледнах те и с равен глас едвам едвам успях да издам звук.
-Влакът ти. Качвай се, за да не закъснееш за работа.
-Не искам. Искам да прекарам още малко време с теб.
-Качвай се. Все пак трябва да изкараш пари, необходими да нахраниш твоят ангел хранител.
Ти се засмя, хвана ръката ми, стисна я за нещо като чао, защото друго би било някак неловко и се качи във влака. Аз те изпратих с поглед, а от лицето ти не слизаше глупавата ти усмивка на малко дете изяло цял шоколад.
Прибрах се до вкъщи, за да взема Арес и да излезем навън с него и колелото. Това куче за мен е всичко. Моят най-добър приятел и като такъв съм длъжен да полагам грижи за него. Почти всеки ден излизаме. Първоначално разходка около нас да си свърши нуждите и когато е готов вадя колелото и слизаме до парка. Там сядам на някоя пейка и отварям някой учебник или книга и си обогатявам речника и да си разширявам мирогледа и кръгозора. Това е второто нещо, което ми помага да забравям за проблемите вкъщи и с околните. Докато аз чета пускам Арес да си тича наляво-надясно и да се социализира с другите кучета. Това на него му е второто нещо, което го прави щастлив.
Прияде ми се пица. Не знам защо, но изведнъж много ми се прияде. Реших да наруша правилата и да ти пиша смс "17.45 на Попа. Много ми се яде пица!" 17.30 ти беше там и ме чакаше.
-Подранил си.
-Реши кой да го каже.
-Къде ще ядем?
-Мммм, както ти писах яде ми се пица, но бюджетът ми е силно ограничен. Какво ще кажеш да си вземем пица на парче и да хапнем на някоя пейка.
-Ооо, я стига! Спасяваш ме от критични ситуации на два пъти, а и дойде да ме видиш в болницата. Все ще се намерят пари да седнем в някое заведение. Трябва да ти се отплатя по някакъв начин.
-Съжалявам. Имам си принципи, не мога да ги наруша.
-Хайде де, само този път!
-Ако го направя само този път, следващият път гласчето ми ще каже "вече си го допуснал веднъж, защо да не направиш компромис и този път?" и така всичко ще отиде по дяволите.
След много измъчена физиономия, от типа "печелиш, хайде да ядем!"
-Води. Явно човек не може да излезе с теб на глава.
Аз леко се засмях. Ставах тъп и упорит, когато си навия нещо на пръста. Но ти това не го знаеш и тепърва се запознаваш с характера ми. Взехме си пица и седнахме да хапваме. Малко ме хвана яд, че не успях да те прекарам да ти взема аз пицата. Сигурен съм, че ще има и друг път. След като се нахранихме извади кутия цигари и започна да се ровичкаш в дамската си чантичка да търсиш нещо.
-Запалка ли си търсиш?
-Да.
Поднесох огънчето към цигарата ти. Дръпна си от цигарата. Задържа си дъха за малко и изпусна облаче дим. Лека усмивка се разля по лицето ти. Аз да не остана по-назад последвах примера ти и запалих и аз. А след моята първа дръпка реших този път да не бъда толкова сдържан.
-Мммм, кеф на бучки!
-Аха, да запалиш цигара след...
-...след стабилна вечеря - побързах да те прекъсна.
-Разкажи ми нещо за себе си. За мен сигурно знаеш вече ако не всичко, то поне повече отколкото аз знам за теб.
С лека въздишка на уста и още няколко дръпвания от цигарата започнах.
-Зависи какво искаш да знаеш. Имам много истории. Някои са интересни и вълнуващи, други са тъжни толкова са тъжни, че не знам как съм издържал. Е, имам и своите моменти на радост.
-Започни с това, с което се гордееш. С какво се занимаваш? Как ти минават дните? А всъщност така и не разбрах името ти.
-Името... то не е важно! Но можеш да ме наричаш Сянката.
-Интересен прякор. Е, аз съм Марина, но това сигурно вече го знаеш.
-Всъщност не го знаех. Сянката, защото обикновено хората не ме забелязват особено много, дори когато съм там. А винаги изниквам от нищото и след това отново се връщам там - в нищото. Сигурно знаеш, но имам и куче. Много го ценя и обичам. То е... в момента не мога да го дефинирам точно, но връзката между мен и него е толкова силна, че ако на него му има нещо и на мен ми става лошо и съответно обратното, когато ми е зле на мен той става неспокоен, скрибуца, бута се в мен, ближе ръцете ми... И двамата умираме един за друг! Ами ти? Имаш ли си домашен любимец или нещо подобно?
-Рядко срещано явление е да има такава силна връзка между 2 бозайника, и по-специално между човек и куче. В момента си нямам, нали ако не броим съкватирнтката ми, която е малко... как да го кажа... "специална".
-Какво й е толкова специалното?
-Ми... много неща са й специални, но като цяло характерът й - има толкова трески за дялане, че не знам дали изобщо може да бъде оправен.
-Привлече вниманието ми. Разкажи ми някоя по-колоритна случка от вашите взаимоотношения.
-Една сравнително скорошна случка беше социалният експеримент, който си проведох с нея, без дори да се усети - оставих кошчето за боклук да прелива 3 седмици и само й гледах сеира кога ще се сети да го изхвърли.
-Как приключи експериментът ти?
-Трагично.
-Защо? Какво стана?
-На третата седмица ми писна вече и не издържах, всичко вътре в мен бушуваше и кипеше, идеше ми да й вдигна скандал, но нали е принцесата на мама и на тати, просто взех торбата от кошчето, завързах я и я изхвърлих в контейнера до блока. По дяволите не беше толкова трудно. Цели 3 седмици си кривих душата. Но тази селянка проста не си мърда пръста, за да се оправи благосъстоянието на стаята.
-Доста време си търпяла. Даже на мен би ми било противно, нищо, че според мама живея като скот, бездомник, скитник, клошар и каквото ти дойде наум. Не е съвсем вярно, но състоянието на стаята ми говори друго.
Вече привършвахме цигарите си, когато телефонът ти звънна. Направи гримаса на отвращение.
-А, ето, като говорим за вълка.... Ало! Да.... Така... Добре, ще се прибера до час и ще погледна и ще се обадим при нужда. - разговорът приключи сравнително бързо. - Принцесата няма интернет вкъщи, а й трябвал спешно, защо не разбрах. Много е тъпа. Един рутер не може да се сети да рестартира. Е, явно ще трябва да тръгвам.
Тъкмо приключи с обясненията, че трябва да си тръгваш и в този момент ми писна часовникът.
-Няма проблеми. То и аз ще трябва да тръгвам, че имам да извеждам кучо на разходка. Идея на деня: "Бъди малко по позитивна!" - казах аз с лека усмивка на лице.
-Да да, ще бъда много позитивна като я хвана за косата и й я отскубна всичката!
За първи път те видях да се ядосваш наистина. Има нещо сладко в това изражение на лицето ти.
- Тръгвай, защото и аз ще закъснея, а това е част от принципите.
-Рядко срещано явление е да има такава силна връзка между 2 бозайника, и по-специално между човек и куче. В момента си нямам, нали ако не броим съкватирнтката ми, която е малко... как да го кажа... "специална".
-Какво й е толкова специалното?
-Ми... много неща са й специални, но като цяло характерът й - има толкова трески за дялане, че не знам дали изобщо може да бъде оправен.
-Привлече вниманието ми. Разкажи ми някоя по-колоритна случка от вашите взаимоотношения.
-Една сравнително скорошна случка беше социалният експеримент, който си проведох с нея, без дори да се усети - оставих кошчето за боклук да прелива 3 седмици и само й гледах сеира кога ще се сети да го изхвърли.
-Как приключи експериментът ти?
-Трагично.
-Защо? Какво стана?
-На третата седмица ми писна вече и не издържах, всичко вътре в мен бушуваше и кипеше, идеше ми да й вдигна скандал, но нали е принцесата на мама и на тати, просто взех торбата от кошчето, завързах я и я изхвърлих в контейнера до блока. По дяволите не беше толкова трудно. Цели 3 седмици си кривих душата. Но тази селянка проста не си мърда пръста, за да се оправи благосъстоянието на стаята.
-Доста време си търпяла. Даже на мен би ми било противно, нищо, че според мама живея като скот, бездомник, скитник, клошар и каквото ти дойде наум. Не е съвсем вярно, но състоянието на стаята ми говори друго.
Вече привършвахме цигарите си, когато телефонът ти звънна. Направи гримаса на отвращение.
-А, ето, като говорим за вълка.... Ало! Да.... Така... Добре, ще се прибера до час и ще погледна и ще се обадим при нужда. - разговорът приключи сравнително бързо. - Принцесата няма интернет вкъщи, а й трябвал спешно, защо не разбрах. Много е тъпа. Един рутер не може да се сети да рестартира. Е, явно ще трябва да тръгвам.
Тъкмо приключи с обясненията, че трябва да си тръгваш и в този момент ми писна часовникът.
-Няма проблеми. То и аз ще трябва да тръгвам, че имам да извеждам кучо на разходка. Идея на деня: "Бъди малко по позитивна!" - казах аз с лека усмивка на лице.
-Да да, ще бъда много позитивна като я хвана за косата и й я отскубна всичката!
За първи път те видях да се ядосваш наистина. Има нещо сладко в това изражение на лицето ти.
- Тръгвай, защото и аз ще закъснея, а това е част от принципите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар