Translate

вторник, 29 януари 2013 г.

Един специален ден - прелюдия!

Една записка, която открих току-що в тефтера, няколко страници преди Един специален ден :

Рожденият ми ден наближава и вместо да съм в приповдигнато настроение усещам някакво безпокойство и напрегнатост. Има толкова много неща, които искам за подарък, но тези, които биха ме направили истински щастлив не могат да се купят с пари. Към сегашният момент не се и намират хора, които да го направят. Е, един от "безплатните" подаръци възнамерявам да си го подаря сам (чието подаряване зависи на 99% от мен) - спускане с колело от Витоша. Дано да е хубаво времето.

понеделник, 28 януари 2013 г.

Хвани я и не я пускай!



- Тате, разкажи ми нещо интересно за мама.

- Когато, синко, се уговаряхме с майка ти да се видим и аз трябваше да я взимам от любимото й кафе, където се събираше с нейните приятелки, аз обичах да заставам отвън и да я наблюдавам, да наблюдавам невинните й жестове, които ми показваха една чиста, дори малко детска любов. Гледам я всеки път така се беше приготвила, че ми спираше дъха - романтични къдрици, спускащи се по лицето й и подчертани нежни женски черти. Красота! Когато нейните приятелки й говориха, тя ги гледаше празно, мислите й бяха насочени единствено към моето пристигане. Всеки път щом се чуеше врата тя се обръщаше с надежда, всеки път щом чуеше, че спира кола - тя потръпваше. Още неизминала и една минутка, си гледаше телефона, да не би пък да е пропуснала повикване, да не е забравила на режим без звук. И всеки път не беше, но тя намираше спокойствие у тези си действия. Крачетата й трепереха от вълнение. Изваждаше малкото си огледалце да види да не би да се е развалило нещо, да не се е изтрил блясъкът по нейните устни.Колко сладко нали? А в момента на пристигането ми - такова вълнение,такъв фурор от емоции и едновременно с това такова спокойствие от сигурността, която една мъжка сила дава на нежната женска душа.Така можеш да разбереш дали едно момиче е истински влюбено в теб, синко. Наблюдавай я - ако тръпне по срещите с теб, то хвани я и не я изпускай! Обичай я и така ще бъде най-красивата! ♥ : ))


Източник: Я. Богоева

събота, 26 януари 2013 г.

Един специален ден.

И така...
В тази публикация "вадя от чекмеджето" описанието на последния ми рожден ден, описан на хартия.

8:37 часа: Днес е рожденият ми ден. За момента всичко върви по план:
- Времето е такова, каквото си го пожелах.
- Успях да се наспя, даже станах по-рано от предвиденото.
За в планината ще ми трябват допълнителни калории, затова отивам до магазина, приготвям раницата и... тръгвам да посрещна съдбата си.

10:00 часа: За момента всичко е наред. Скоро тръгвам. Моментът на истината наближава.

10:30 часа: Пълен с енергия поемам на път.

11:26 часа: От нас до Княжево стигнах за около 45 минути (като се включва и разговорът с Дияна Ценова). Поизпотих се, докато стигна, но не бе трудно. Малко почивка и поемам към крайната цел - Златните мостове.

12:12 часа: Около 37 минути след началото на това приключение вече стигнах първото място за почивка - Белята вода. Пътят ще бъде много приятен за спускане. Е, и за изкачване не е толкова гаден :) Хапвам, наливам си и двете шишета с вода и продължавам. Крайната дестинация ме зове. Няма много хора и това е добре - няма да има кой да ми се пречка надолу.

13:34 часа: Есента не е настъпила, но се задава. За час и 45 минути някъде успях да преодолея предизвикателството и вече съм на Златните мостове. Пътят е сравнително приятен, но са направили кофти канавки.

13:40 часа: Първата стъпка за постигането на мечтите вече е направена. Качих се на Златните с колело. Сега следва спускането, което посвещавам на татко Слави

Старче, липсваш ми, а дори нямаш представа колко... Искам един ден като погледнеш надолу към мен да кажеш: "Това е моето момче! Горд съм, че ми е син."
14:45 часа: Мечтата се превръща в реалност след:
3...
2...
1...
ЕКШЪН
СПУСКАНЕ

21:00 В Mr. Pizza съм, сам с въображаемите ми приятели. Поне те са до мен! Обстановката беше спокойна. Музиката не си спомням каква точно беше, защото не стигаше до съзнанието ми. Аз бях едновременно щастлив и нещастен. Щастието ми се дължеше на това, че направих нещо, което се канех от безкрайно дълго време да направя. Тъгата... просто вече слънцето се беше скрило и "истинските хора" са като сенките - с теб са, докато има слънце, а после изчезват. Денят показа, че мога да разчитам на себе си и също, че мога сам да върша неща, които ме правят щастлив.
Спускането не протече гладко. Естествено шибаните вадички ме преебаха. На един завой излетях и отнесох едно не много дебело дърво - дънер, което беше метнато отстрани на склона, успоредно на пътеката. Стъблото, където бе отрязано горските го бяха оставили да сочи нагоре - посоката, от която долетях аз. Рамото ми се заби в отрязаната част, раницата ми се скъса. От накладките на спирачките почти нищо не беше останало. Най-много ме е яд за раницата - обичах тази раница. С нея бях преживял доста. Всъщност, тя беше на гърба ми и при предишното спускане от Витоша.

21:56 часа: Не понякога, а обикновено да останеш сам е най-доброто решение. Слязох за около 40 минути с падането. Падането... то бе просто епично.

Да бъдеш силен!

Да бъдеш силен е много гадна роля. Когато си силен, другите очакват да бъдеш винаги такъв. Винаги да бъдеш там, където и когато другите искат да бъдеш, да оказваш подкрепа на слабите, да помагаш на падналите да се изправят отново, да вдъхваш кураж и вяра в околните.
По подразбиране, когато си силен, от теб се очаква да бъдеш винаги упора на другите. Никой не те пита дали можеш, дали искаш, дали нямаш нужда от нещо, дали в момента не си слаб. Никой не го интересува това! Всички разчитат на теб. Когато си добродушен и силен, помагайки на другите всеки път те свикват с това и започват да си мислят, че си им длъжен, че си  задължен да им помагаш. Винаги се сещат за теб в техните трудни моменти и искат помощ. Когато ти споменеш, че имаш нужда от помощ, обикновено другите са толкова вглъбени в собствените си проблеми, че пропускливостта е избирателна и ако не е свързано с решение на техните проблеми, информацията не стига до обработване в мозъка. Когато си силен и си в момент на слабост и имаш нужда от помощ да се изправиш, другите си намират оправдания да не ти помогнат. Тогава, единственото нещо, което можеш да направиш е да останеш на земята, докато събереш достатъчно сила да се изправиш. Падаш, ставаш и продължаваш напред, защото това е да си силен. Всички очакват да се изправиш, независимо колко усилия ти коства; и не само това - правиш го сам, защото никой не ти подава ръка. Е, има и случаи, когато се появяват и стойностни хора. И така, нещата се случват, докато не си паднал за пореден път. Отново не срещаш помощ от почти никъде, тогава, защото си силен събираш сили да се изправиш, изправяш се и си тръгваш, защото си се уморил да бъдеш силен за хората, които само това очакват - да бъдеш силен, да намираш решение на проблемите им, да си им изгоден, само и единствено когато им трябваш. Не! Такива хора не ти трябват. Затова подкрепяш хората, които са се доказали, че заслужават внимание, помощ, подкрепа и всичко останало. Колкото и да ти е трудно трябва да бъдеш силен и да си тръгнеш, въпреки болката и празнината, която ще се образуват от раздялата. Но това е същността да бъдеш силен - винаги намираш сили да се изправиш и да продължиш напред, въпреки всичко и всички.

събота, 12 януари 2013 г.

Свършване на работа

Когато трябва да се свърши нещо, независещо от мен:
Първо: изчерпвам всички възможни дипломатически варианти за решаването на проблема. Ако това не помогне...
Второ: вадя тежката артилерия и го правя насилствено. Whatever it takes!

неделя, 6 януари 2013 г.

Разкъсването на връзката между майка и син

Връзката между майка ми и мен считам, че трябва да бъде разкъсана по един или друг начин, без значение как. Не е важно дали ще съм далече от нея или ще издъхна в ръцете й всичко това не е важно. Важното е да сме разделени. Много ме мъчат взаимоотношенията с нея. На моменти тя просто излиза извън кожата си за някакви дреболии. Много ме мотивира да се развивам и един прекрасен ден да си тръгна и повече да не се върна, нито ще й пиша, нито ще се виждаме, нито ще й звъня. Като ще се постарая да не успее да ме намери. Просто трябва! Тази връзка ме убива емоционално. Ще намеря начин да се издържам сам и тогава всичко ще приключи! И ще имам едно страдание по-малко...

Вниманието

Честно казано вече започна да ми писва да се боря за внимание. Приемам нещата спокойно, защото един ден вниманието, което търся от хората и не го получавам сега, те ще ме ми го връщат, искайки от мен да направя нещо за тях. Мъчи ме само мисълта как да постъпя тогава - да ги отрежа директно или да ги размотавам доволно дълго време? Аз съм от хората, които обичат да помагат, но те така си го правят...